Джон Кутзее - Позор

— Грижа се за кучетата и работя в градината. Да. — Пьетрус се усмихва широко. — Градинар и кучкар. — Размишлява за момент. — Кучкар — повтаря, наслаждавайки се на думата.

— Аз току-що пристигнах от Кейптаун. Понякога се тревожа за дъщеря си, съвсем сама тук. Толкова е отдалечено.

— Да, опасно е — казва Пьетрус. Замълчава. — В наше време всичко е опасно. Но тук си е добре, според мен. — И пак се усмихва.

Луси се връща и носи шишенце.

— Знаеш дозата: една чаена лъжичка на десет литра вода.

— Знам.

И Пьетрус се измъква заднешком през ниския коридор.

— Пьетрус ми се струва добър човек — отбелязва той.

— Главата си му е на място.

— В имота ли живее?

— Живеят с жена му в старата конюшня. Прокарах там електричество. Доста е удобно. Има и друга жена в Аделаид, и деца, някои от тях вече големи. Понякога отива там и прекарва известно време.

Той оставя Луси да си върши работата и си прави разходка чак до Кентън роуд. Студен зимен ден, слънцето вече се търкаля по червените възвишения, по които е набодена рядка, избеляла трева. Бедна земя, бедна почва, размишлява той. Изтощена. Добра само за козите. Нима Луси наистина възнамерява да прекара живота си тук? Той се надява да е само фаза.

Отминават го група деца, които се връщат от училище. Той ги поздравява; отвръщат му. Провинциални нрави. Кейптаун постепенно се оттегля в миналото.

Споменът за девойката го връхлита без предупреждение; изящните малки гърди с вирнати връхчета, гладкият плосък корем. Пронизва го желание. Очевидно, че каквото го е завладяло, още не е угаснало.

Връща се вкъщи и разопакова целия си багаж. Много отдавна не е живял с жена. Ще трябва да внимава как се държи; ще трябва да се носи спретнато.

„Наляла се е“ — думата определено е мека за Луси. Скоро тя ще бъде шишкава. Отпуснала се е, както става, щом човек напусне страната на любовта. Qu’est devenu ce front poli, ces cheveux blonds, sourcils voutes? 3 3 В какво се превърнаха гладкото чело, русите коси, извитите вежди? (фр.). — Б.пр.

Скромна вечеря: супа и хляб, след това сладки картофи батати. По принцип той не обича батати, но Луси ги е приготвила с лимонова коричка, масло и подправки, така че не само стават за ядене, но са и вкусни.

— Ще постоиш ли повече? — пита тя.

— Седмица? Да кажем — седмица. Ще ме издържиш ли толкова дълго?

— Можеш да останеш колкото желаеш. Само се боя да не ти доскучае.

— Няма да ми доскучае.

— След тази седмица къде ще отидеш?

— Още не знам. Може би ще се отправя на пътешествие, дълго пътешествие.

— Тук можеш да живееш, колкото си искаш.

— Много мили думи, момичето ми, но бих искал да запазя приятелството ти. А дългите визити развалят приятелството.

— Ами ако не го наричаме визита? Ами ако го наречем убежище? Би ли приел убежище за неопределен период?

— Имаш предвид политическо убежище? Нещата не стоят чак толкова зле, Луси. Не бягам от властта.

— Роз каза, че атмосферата е отвратителна.

— Сам си го сторих. Предложиха ми компромис, но не поисках да приема.

— Какъв компромис?

— Превъзпитание. Реформиран характер. Кодовата дума беше сеанси с психолог.

— Та толкова ли си идеален, че да нямаш полза от няколко сеанса?

— Прекалено ми напомня за Китай по Маово време. Разкаяние, самокритика, публични извинения. Аз съм старомоден, бих предпочел просто да ме поставят до стената и да ме разстрелят. И край.

— Да те разстрелят ли? Защото си завъртял любов със студентка? Не мислиш ли, че е малко прекалено, Давид? Такива неща сигурно стават през цялото време. Определено ставаха през моето следване. Ако наказваха за всеки случай, професията ви щеше да бъде изтребена.

Той свива рамене.

— Живеем в пуритански времена. Личният ти живот е обществено достояние. На почит е развратът, развратът и сантиментите. Иска се спектакъл: биене в гърдите, угризения, сълзи, ако е възможно. Телевизионно шоу. Няма да им доставя това удоволствие.

Ще му се да добави: „Истината е, че биха искали да ме кастрират“, но не може да изрече тези думи, не може да ги изрече пред дъщеря си. Всъщност сега, като чува историята си сякаш отстрани, цялата му тирада му прозвучава мелодраматично, пресилено.

— И тъй, ти не отстъпи, и те не отстъпиха. Така ли стана?

— Горе-долу.

— Не трябва да си толкова непреклонен, Давид. В непреклонността няма героизъм. Имаш ли още време да премислиш?

— Не, присъдата е окончателна.

— Не подлежи на обжалване?

— Не подлежи на обжалване. Не се оплаквам. Не можеш да се признаеш за виновен по обвинения в низост и да очакваш изобилно съчувствие. Особено като си минал известна възраст. След известна възраст човек вече не е трогателен, това е. Просто трябва да си налегне парцалите и да изживее останалата част от живота си. Да си прослужи годините.