Джон Кутзее - Позор

— Следователно що за творение е този Луцифер?

Студентите трябва вече да са доловили напрежението между тях, между него и момъка. Въпросът от само себе си се е насочил към момъка, само към него; и като сомнамбул, внезапно върнат към действителността, момъкът откликва:

— Той действа, както чувства. Не го интересува добро ли е, или зло. Просто действа.

— Точно така. Независимо добро ли върши, или зло, той просто действа. Действа не по принцип, а по вътрешен подтик и източникът на този подтик му е неясен. Прочетете няколко строфи по-долу: „Лудостта му бе не в главата, а в сърцето.“ Лудо сърце. Що е лудо сърце?

Поискал е твърде много. Момъкът иска да продължи да гадае, това е очевидно. Иска да покаже, че се интересува не само от мотоциклети и модни дрехи. А може и така да е. Може би се догажда що значи да имаш лудо сърце. Но тук, в тази класна стая, пред всички тези непознати думите не излизат от устата му. Той поклаща глава.

— Няма значение. Забележете, че от нас не се иска да заклеймим тази твар с лудо сърце, тази твар, чието създаване е грешка. Напротив, подканени сме да разберем и да съчувстваме. Но и съчувствието си има граници. Защото, макар да живее сред нас, той не е като нас. Той е, както точно се определя сам, твар, тоест чудовище. И накрая, както ще ни подскаже Байрон, няма да ни е възможно да го обичаме в по-дълбокия, по-човешкия смисъл на думата. Той е обречен на самота.

С приведени глави те бързо записват думите му. Байрон, Луцифер, Каин — за тях няма никаква разлика.

Приключват с разбора на поемата. За домашно той им дава първите песни от „Дон Жуан“ и разпуска класа по-рано. Над главите им той я извиква:

— Мелани, мога ли да поговоря с вас?

Тя застава пред него изтощена, с напрегнато лице. Сърцето отново го заболява за нея. Да бяха сами, той би я прегърнал, би се опитал да я ободри. „Гълъбичката ми.“

Вместо това казва:

— Бихте ли дошли в кабинета ми?

Води я нагоре по стълбите към кабинета си; гаджето се мъкне подире им.

— Изчакайте тук — казва той на младежа и му хлопва вратата.

Мелани седи пред него с обронена глава.

— Мила моя — започва той. — Минаваш през труден период, знам, и не искам да ти създавам допълнителни затруднения. Но трябва да говоря с теб като твой учител. Имам дълг към студентите си, към всеки от вас. Какво върши приятелят ти извън студентското градче, си е негова работа. Но не мога да му позволя да смущава часовете ми. Моля, предай му това от мен.

Що се отнася до теб, ще ти се наложи да отделяш повече време за работата си. Ще трябва да посещаваш лекциите по-редовно. И ще трябва да вземеш изпита, който пропусна.

Тя го гледа втренчено, с удивление, направо шокирана. „Ти ме откъсна от всички — сякаш иска да му каже. — Накара ме да споделя тайната ти. Аз вече не съм само студентка. Как можеш да ми приказваш така?“

Когато заговаря, гласът й е толкова тих, че той едва я чува:

— Не мога да се явя на изпит, не съм чела.

Това, което той иска да каже, не може да бъде изречено, без да се наруши приличието. Единственото, което може да направи, е да й даде сигнал с надеждата, че той ще бъде разбран.

— Просто си вземи изпита, Мелани, като всички други. Не е важно дали си се подготвила, въпросът е да го отхвърлиш зад гърба си. Нека да определим дата. Какво ще кажеш за идния понеделник, в обедната почивка? Това ти дава възможност да почетеш в събота и в неделя.

Тя вирва брадичка и го поглежда предизвикателно. Или не е разбрала, или отказва предложението.

— В понеделник тук, в моя кабинет — повтаря той.

Тя става, премята чантата си през рамо.

— Мелани, аз нося отговорност. Поне формално го направи. Не усложнявай положението повече от необходимото.

„Отговорност“: тя не удостоява думата с отговор.

Връщайки се от концерт същата вечер, той спира на светофара. Покрай колата му профучава мотоциклет, сребърен дукати, яхнат от две фигури в черно. Фигурите имат шлемове, но той ги разпознава. Мелани — отзад, седи с широко разтворени колене и понадигнат таз. За миг го разтърсва похот. „Това съм го правил!“, помисля си. После мотоциклетът се стрелва напред и я отнася.

В понеделник тя не се явява на изпит. Вместо това той намира в пощенската си кутия официално писмо, според което тя няма да посещава повече лекциите му: „Студентка 771010 SAM, госпожица М. Изаакс, престава да посещава курсовете по комуникация 312 от момента на уведомлението.“

Не е изминал и час, прехвърлят му телефонно обаждане.