Джон Кутзее - Позор

Има и втори документ, който резюмира устава и компетенциите на разследващата комисия. Той чете документа с неприятно разтуптяно сърце. Не успява да прочете и половината, разсейва се. Става, заключва вратата на кабинета си, сяда с документа в ръка, опитва се да си представи какво се е случило.

Мелани не би предприела такава стъпка, той е убеден. Прекалено е невинна за такова нещо, не знае силата си. Накарал я е оня, човечецът в костюм не по мярка, той и братовчедката Полин, грозноватата, дуенята. Сигурно са я навили, изтощили са я и накрая са я заставили да се обърне към администрацията.

— Искаме да подадем оплакване — са казали.

— Да подадете оплакване? Какво оплакване?

— По личен въпрос.

— Тормоз — сигурно е пояснила братовчедката Полин, а Мелани е стояла до нея сконфузена. — Срещу един професор.

— Идете в стая еди-коя си.

В стая еди-коя си той, Изаакс, сигурно е добил смелост.

— Искаме да подадем оплакване срещу един от вашите професори.

— Добре ли сте го обмислили? Наистина ли го искате? — Така са го попитали, съблюдавайки правилата.

— Да, знаем какво искаме — е отговорил той, хвърляйки поглед към дъщеря си, — нека посмее да възрази.

Попълва се формуляр. Поставили са формуляра пред тях, дали са им писалка. Една ръка е поела писалката, ръка, която той е целувал, ръка, която той познава интимно. Първо името на ищеца: МЕЛАНИ ИЗААКС, с грижливо изписани главни букви. Ръката бавно слиза по колоната от квадратчета, търси кое да отбележи. Три : подсказва й пожълтелият от никотин пръст на баща й. Ръката се колебае, решава се, драсва в квадратчето обвинението си: J’accuse. Следва квадратчето за името на обвиняемия. ДАВИД ЛАУРИ, пише ръката, ПРОФЕСОР. И накрая, най-отдолу, датата и подписът й: извитото къдраво М, Л-то изписано смело, името завършено със замах.

Делото е сторено. Две имена на една страница, неговото и нейното, редом. Редом, но вече не като любовници, а като врагове.

Той се обажда в кабинета на заместник-ректора и получава час за пет вечерта, извън редовното работно време.

В пет чака в коридора. Арам Хаким, лъскав и млад, се появява и го поканва да влезе. В кабинета вече има двама души: Илейн Уинтър, декан на неговия факултет, и Фародия Расоол от Социологията, председател на университетската комисия срещу дискриминацията.

— Става късно, Давид, знаем защо сме се събрали — казва Хаким. — Затова — на въпроса. Как най-добре да процедираме?

— Можете да ми дадете повече подробности относно оплакването.

— Добре. Оплакването е подадено от госпожица Мелани Изаакс. Относно — той хвърля поглед към Илейн Уинтър — предишни нередности, свързани май с госпожица Изаакс. Илейн?

Илейн Уинтър взема думата. Никога не го е обичала; третира го като изкопаемо — колкото по-скоро го разкарат, толкова по-добре.

— Поставя се въпросът за посещението на госпожица Изаакс на лекции, Давид. Според думите й — разговарях с нея по телефона — миналия месец тя е присъствала само два пъти. Ако е вярно, трябвало е да ни се съобщи. Освен това твърди, че не се е явила на средносрочния изпит. Но — тя поглежда папката пред себе си, — ако се съди по твоя дневник, посещението й е било редовно, а на средносрочния изпит е изкарала седемдесет. — Илейн го разглежда изпитателно. — Следователно, освен ако няма две студентки на име Мелани Изаакс…

— Само една — казва той — нямам оправдание.

Хаким заговаря примирително.

— Приятели, нито е времето, нито мястото да започваме сериозни разговори. Според мен трябва — той поглежда към другите двама — да си изясним процедурата. Няма нужда да те уверявам, Давид, че въпросът ще бъде разглеждан при строга поверителност, знаеш го. Името ти ще бъде защитено, името на госпожица Изаакс — също. Ще се състави комисия. Функцията й ще бъде да реши дали съществува основание за дисциплинарни мерки. Ти или адвокатът ти ще получите възможността да оспорите състава й. Заседанията й ще бъдат закрити. Междувременно, докато комисията даде препоръка на ректора и ректорът действа според препоръката, всичко ще върви както досега. Госпожица Изаакс официално е напуснала твоя курс, от теб ще се очаква да се въздържаш от всякакви отношения с нея. Пропускам ли нещо, Фародия, Илейн?

Стиснала устни, д-р Расоол клати глава.

— Тия обвинения в тормоз винаги са нещо сложно, Давид, и крайно неприятно, но според нас процедурите ни са солидни и справедливи, така че ще действаме стъпка по стъпка и по правилата. Единствено мога да ти препоръчам да се запознаеш с процедурите и може би да си намериш адвокат.