Джон Кутзее - Позор

— Прекрасно. Сега — на въпроса. Първото оплакване е от госпожица Мелани Изаакс, студентка в театралния семинар, от чието изявление всички имате екземпляри. Трябва ли накратко да представя изявлението? Професор Лаури?

— Да разбирам ли, господин председател, че госпожица Изаакс няма да се яви лично?

— Госпожица Изаакс се яви пред комисията вчера. Нека отново да ви напомня, че не сте на съдебно дело, а на разследване. Нашите процедурни правила се различават от съдебните процедури. Това притеснява ли ви?

— Не.

— Второто обвинение, свързано с първото, идва от канцеларията през отдела за студентските документи и засяга достоверността на документите на госпожица Изаакс. Обвинението е, че госпожица Изаакс не е присъствала на всички лекции, нито е предала всички писмени работи, нито е взела всички изпити, за които сте й поставили оценки.

— Това ли е всичко? Това ли са обвиненията?

— Да.

Той поема дълбоко дъх.

— Убеден съм, че членовете на комисията ще намерят по-добър начин да си запълват времето, отколкото да дъвчат факти, по които спор няма. Признавам се за виновен и по двете обвинения. Прочетете присъдата и нека да вървим да си гледаме работата.

Хаким се навежда към Матабане. Двамата разменят полугласни забележки.

— Професор Лаури — започва Хаким, — трябва да повторя, че ние сме комисия за разследване. Задачата ни е да изслушаме двете страни по случая и да отправим препоръки. Не сме упълномощени да вземаме решения. Пак ви питам: не би ли било по-добре, ако ви представлява някой, запознат с нашите процедури?

— Нямам нужда някой да ме представлява. Мога отлично да представлявам сам себе си. Да разбирам ли, че въпреки току-що отправената молба, трябва да продължаваме с изслушванията?

— Искаме да ви дадем възможност да изложите своята позиция.

— Вече изложих позицията си. Виновен съм.

— Виновен в какво?

— Във всичко, в което ме обвинявате.

— Преливаме от пусто в празно, професор Лаури.

— Във всичко, което твърди госпожица Изаакс, и в подправяне на студентски документи.

Сега се намесва Фародия Расоол.

— Твърдите, че приемате казаното от госпожица Изаакс, професор Лаури, но всъщност чели ли сте го?

— Нямам желание да чета изложеното от госпожица Изаакс. Приемам го. Няма известна на мен причина, поради която госпожица Изаакс да лъже.

— Но не би ли било разумно наистина да прочетете изявлението й, преди да го приемете?

— Не. В живота има много по-важни неща от разума.

Професор Расоол се обляга назад.

— Също като Дон Кихот, професор Лаури, но можете ли да си го позволите? Струва ми се, че нашият дълг е да ви защитим от самия вас. — Тя ледено се усмихва на Хаким.

— Казвате, че не сте потърсили правна консултация. Съветвали ли сте се с някого — например със свещеник, или с психолог? Готов ли сте да поговорите с психолог? — Думите са на преподавателката по бизнес.

Той усеща как настръхва.

— Не, не съм говорил с психолог, нито имам намерение да го сторя. Аз съм възрастен човек. Не се поддавам на психологически съвети. Те вече не стигат до мен. — Той се извръща към Матабане. — Казах каквото имах да кажа. Има ли някаква причина настоящият дебат да продължава?

Матабане и Хаким се съветват шепнешком.

— Предложението е — подема Матабане — комисията да се оттегли, за да обсъди искането на професор Лаури.

Всички кимат.

— Професор Лаури, мога ли да ви помоля да излезете за няколко минути заедно с госпожица Ван Вик, докато ние разискваме въпроса?

Двамата със студентката-наблюдател се оттеглят в кабинета на Хаким. Не си разменят нито дума; студентката е очевидно притеснена. „ДНИТЕ ТИ СА ПРЕБРОЕНИ, КАЗАНОВА.“ Какво ли си мисли тя за Казанова сега, когато се е озовала лице в лице с него?

Повикват ги обратно. Настроението в залата не е благоприятно — кисела атмосфера, така би я определил.

— И тъй — казва Матабане, — да резюмираме: професор Лаури, наистина ли признавате правотата на обвиненията срещу вас?

— Приемам всичко, в което госпожица Изаакс ме обвинява.

— Доктор Расоол, желаете ли да добавите нещо?

— Да. Желая да се запише, че възразявам срещу реакцията на професор Лаури, тъй като я смятам за увъртане. Професор Лаури твърди, че приема обвиненията. Но когато се опитваме да го притиснем да каже какво точно всъщност приема, ни се отговаря с неуловима подигравка. За мен това показва, че той приема обвиненията само формално. В случай като неговия, с толкова подтекст, широката общественост има право…