Джон Кутзее - Позор

Той понечва да отговори, но Хаким вдига ръка предупредително.

— Първо обмисли нещата, Давид.

Идва му до гуша.

— Не ми обяснявай какво да правя, не съм дете.

Излиза разярен. Но сградата е заключена, а портиерът си е отишъл. Задната врата също е заключена. Налага се да изчака Хаким да му отвори.

Вън вали.

— Ела под моя чадър — казва Хаким. Стигат до колата му и той добавя: — Честно казано, Давид, трябва да знаеш, че страшно ти съчувствам. Вярвай ми. Тая работа може да се превърне в ад.

Той познава Хаким от години, от времето, когато още играеше тенис, ходеха на тенис двамата, но сега не му е до мъжки откровения. Вдига рамене раздразнено и сяда в колата си.

Случаят щял да бъде строго поверителен, но, разбира се, не е, хората, разбира се, говорят. Защо иначе, при влизането му в преподавателската стая, всякакви разговори секват, защо една млада колежка, с която дотогава е имал най-приятелски отношения, оставя чая си недопит и излиза, като го отминава, без да го поглежда? Защо на първата му лекция за Бодлер се явяват само двама студенти?

Клюкарската мелница, мисли си той, върти се денонощно, смила репутации. Обществото на праведниците, заседаващо по ъглите, по телефона, при закрити врати. Злорадо шушукане. Schadenfreude. Първо присъдата, после процесът.

Той се старае винаги да върви с високо вдигната глава по коридорите.

Съветва се с адвоката, който е водил бракоразводното му дело.

— Нека първо да си изясним едно — пита адвокатът, — верни ли са обвиненията?

— Верни са. Имах любов с девойката.

— Сериозни ли бяха отношенията ви?

— Какво значение има това? След известна възраст всичко любовни връзки са сериозни. Като инфаркта.

— Моят съвет е да прибегнеш към стратегическата стъпка да си наемеш адвокатка. — Адвокатът споменава две имена. — Опитай се да уредиш нещата по извънсъдебен път. Определи си сам наказанието; оттегли се временно в отпуска, а в замяна университетът ще убеди девойката или семейството й да оттеглят обвиненията. В това ти е надеждата. Помири се с жълтия картон. Сведи щетите до минимум, изчакай скандалът да поутихне.

— Как да си определя сам наказанието?

— Терапия. Общественополезен труд. Психолог. В каквото успееш да ги убедиш.

— Психолог ли? Искаш да кажеш, че ми е нужен психолог?

— Не ме разбирай криво. Просто ти казвам, че една от предлаганите възможности е консултацията с психолог.

— Който ще ме оправи? Ще ме излекува? Ще ме излекува от неподобаващи щения?

Адвокатът свива рамене.

— Нещо подобно.

В университетското градче се провежда „Седмица срещу насилието“. „Жени срещу насилието: ВОЙНА!“ оповестяват, че ще организират двайсет и четиричасово бдение от солидарност към неотдавнашни жертви. Под вратата му пъхат брошурка: „ЖЕНИТЕ ПРОГОВАРЯТ“. Най-отдолу е надраскано с молив: „ДНИТЕ ТИ СА ПРЕБРОЕНИ, КАЗАНОВА.“

Той вечеря с бившата си съпруга Розалинд. Разделени са от осем години; бавно и предпазливо се сприятеляват отново, донякъде. Ветерани от войната. Приятно му е, че Розалинд още живее близо до него; това го насърчава. Може би и тя чувства същото спрямо него. Човек, на когото да разчиташ в най-лошия случай — ако паднеш в банята, ако откриеш кръв в изпражненията си.

Разговарят за Луси, единственото дете от първия му брак, която сега живее във ферма в Източен Кейп.

— Може би скоро ще я видя — казва той, — смятам да направя едно пътешествие.

— През семестъра?

— Семестърът е почти приключил. Остават ни само още две седмици.

— Има ли това нещо общо със сегашните ти неприятности? Чувам, че си имал неприятности.

— Откъде си чула?

— Хората говорят, Давид. Всички знаят за последната ти любовна авантюра с най-пикантни подробности. Ще ми позволиш ли да ти кажа колко глупаво изглежда всичко?

— Няма да ти позволя.

— Въпреки това ще ти кажа. Глупаво, че и грозно. Не знам как си уреждаш сексуалните връзки, нито пък ме интересува, но не се прави така. На колко си години — петдесет и две? Мислиш ли, че някое младо момиче ще изпита удоволствие да легне с мъж на тая възраст? Мислиш ли, че й е приятно да те наблюдава точно по средата на… Някога замислял ли си се над това?

Той мълчи.

— Не очаквай съчувствие от мен, Давид, не очаквай съчувствие от никого. Нито съчувствие, нито милост, не в наше време. Всички ще се надигнат срещу теб — и защо не? Просто не мога да разбера как си могъл!

Възкръснал е старият тон, тонът от последните години на брака им: страстни обвинения. Дори Розалинд би трябвало да се усети. Но може би е права. Може би младите трябва да бъдат защитени от вида на разтърсвани от страст старейшини. В края на краищата затова има проститутки, за да задоволяват копнежите на тия противни мъже.