Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Но пиесата не е добра?

— Пълен боклук е, но това не означава, че не може да има голям успех. Както знаем, това би могло да означава, че тя ще има голям успех.

Щом изпразниха бутилката, те станаха и излязоха от заведението.

Помогна й да повика такси и когато се наведе напред да каже лека нощ, страните им се допряха.

— Приятели сме, нали? — попита тя.

— Разбира се.

— Не се безпокой за децата.

— Добре.

— Не се безпокой и за пари.

— Добре.

— Съвсем скоро пак ще си потънал в пари.

— Искам само едно — да платя дълговете си. Мога да бъда и беден.

— Ще дойдеш ли на премиерата?

— Да.

— И ще ми пратиш телеграма?

— Добре.

— За да я поставя горе на огледалото в моята гримьорна, както правят звездите?

— Именно.

— Ще ми се обадиш ли пак?

— О, хайде, прибирай се.

Тя не можеше да понася раздялата — с никого. Готова беше да остане завинаги в таксито, да отлага раздялата. Той затвори вратата и колата тръгна. Тя се обърна и махна с ръка, после прати въздушни целувки.

Е, отива си първият ден в Ню Йорк, помисли си той. Отново съм в „Грейт Нодън“. Срещнах се с агента на продуцента. Постигнах споразумение с Пайпър за телевизионната пиеса. Прегърнах Роузи. Добре си поприказвахме с Ван. Вечерях заедно с тях и с майка им в нюйоркското им жилище. Разговарях със Зак Авакян след почти двайсет години. Ще закусваме заедно утре сутринта. Ще бъда при Пайпър в десет. Вече не мога да пия. Мога, но не е така приятно, както преди, а пък ако пиенето не е приятно, каква полза от него, и какъв смисъл има да си хвърляш парите на вятъра? Пристигнах със седемдесет долара в джоба. Останали са ми трийсет. Не си купих чифт хубави обувки, както възнамерявах. Не си купих и хубава вратовръзка. Похарчих около четирийсет долара за нищо — определено за нищо, върху което няма данъчни облекчения. Тези четирийсет долара ще станат почти два пъти повече, когато трябва да се платят данъци. За няколко седмици си прахосал хилядарка. За една година трийсет-четирийсет хиляди и не можеш да кажеш на никого какво е станало с тези пари. Възнамерявах да заведа Ван на някой от последните мачове от бейзболния шампионат, но ще трябва да забравя за това. Сега е два и половина след полунощ. Главоболието ми отшумя, но само защото пих. Как да се избавя от него? Вероятно с разходки. Отначало ще вървя бавно, после бързо. До Бауъри и по Бауъри, синът на имигранта, вече с десет години по-възрастен от баща си, все още се влива в голямата нова нация.

Когато отиде на рецепцията в хотела, видя, че служителят там и телефонният оператор, които бяха нощна смяна, работеха съвместно по документацията, а обслужващият асансьора седеше на бюрото на портиера и четеше забавна книга. Взе ключа си от рецепцията и обслужващият асансьора стана.

— Хей, Йеп! Кога се върна?

— Тази сутрин. Том, нали?

Качиха се в асансьора и човекът плъзна вратата, докато се затвори.

— Томазо. Кръстен съм на светеца. Никой не ми каза, че си се върнал. Поемам дежурството в полунощ и никой нищо не ми казва. Знам защо си се върнал.

— Защо?

— По същата причина, поради която се върнах в Хавана миналата година. Да видя къде съм живял някога. Според теб колко време останах?

— Две седмици?

— Толкова мислех да остана, но останах само два дена. Отивам с кораб. Връщам се със самолет. Седя в самолета и плача.

Асансьорът спря и Том отвори плъзгащата се врата.

— Защо плача? Защото майка ми е вече много стара, много смахната. На повече от осемдесет е, а пък аз съм най-младият в семейството. Моите братя ми пишат всяка година. Ела да видиш мама. И аз отивам да видя мама. Сега съм американецът. Нося подаръци за всички, но особено за нея. Занасям лъжи — че работя в голям нюйоркски хотел. Управител съм на хотела. Щом се връщам в Ню Йорк, две седмици не изтрезнявам. После се връщам на работа. Обличам си униформата и обслужвам асансьора. Няколко дена по-късно пристига телеграма. Снощи мама почина.

Той стигна по дългия коридор до своята стая, легна си и заспа.

Събуди се с чувството, че е спал дълго, но се оказа само половин час.

„Ами ако болката не е психосоматична? Ако старата разнебитена машинария вътре в теб съвсем се е скапала и се мъчи да направи непосилен за нея ремонт?“

Изпи две чаши студена вода и пак си легна, за да прегледа първия от четирите сутрешни вестника, които бе купил на път за вкъщи. Стигна до колонката на Уинчел и я прочете, защото винаги правеше така, винаги когато беше в Ню Йорк. Същите стари имена, същите стари клюки: любов, ухажване, брак, деца, изневяра, развод, омраза.