Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— От „Пейни, Уебър, Джаксън и Къртис“ ли?

— Макс Уебър.

— Кой е той?

— Инвеститор в рудодобива.

Влязоха в ресторанта с изглед към площада пред „Плаза“, тамошния фонтан, малките теглени от коне файтони, кочияшите, които стояха един до друг, пушеха лули и разговаряха.

— Хайде да похапнем като милионери — предложи Зак.

— Силно кафе с малко захарин, това ли имаш предвид?

— Не. Бифтек.

— Дадено. Никога не закусвам, но отсега нататък няма да пропускам.

— Най-много държа на закуската.

Келнерът дойде с две големи менюта. Поръчаха, без да ги разгледат, келнерът си записа набързо в бележника и се отдалечи.

— Не мигнах цяла нощ. Ти добре ли спиш?

— Като бебе — отвърна Зак.

— Три часа? Четири?

— Седем, осем, девет, понякога десет.

— Непробудно ли?

— Да. Ти как спиш?

— За последен път спах непробудно осем часа, когато ми извадиха апендикса преди двайсет години.

— Човече, пропускаш едно от най-хубавите неща на този свят. Един-единствен път ми беше трудно да заспя — когато едва не удуших втората си съпруга.

— Ти си щастливец.

— Как ще спиш добре, когато постоянно пиеш кафе и пушиш цигари? Човешкото тяло не е устроено така, че да понася всичката тази отрова.

— Не знам.

— Спри кафето, цигарите и твърдия алкохол и няма да имаш проблеми със съня.

— Не, не е от това. Остарявам, там е работата.

— Външно си същият.

— Не се чувствам същият?

— Как се чувстваше преди?

— Ентусиазиран. По отношение на всичко.

— Всичко е твърде много — рече Зак. — Защо не се чувстваш ентусиазиран по отношение само на няколко неща?

— Например?

— Децата ти нали са живи и здрави? Може би не си даваш сметка колко си щастлив. Веднъж ги видях, нали знаеш. Заведох майка ми в дома на твоята майка в Сан Франциско и децата бяха там. Тогава момчето беше едва на пет години, а момичето на три, наистина прекрасни деца, приятелю. Не съм виждал други като тях.

— Майка им беше ли там?

— Да, беше. Ако имаш предвид какво ми е мнението за нея, трябва да знаеш, че често я мисля. Човек трябва да мисли много за една жена, която има такива деца. Но аз така или иначе много мисля за нея. Не като за онази побъркана Хуанита и глупавата Дови. Тези две жени ми причиниха доста мъки. Знаеш ли, че по онова време дори се понапих в Мексико Сити?

— Не, не знаех. Какво се случи?

— Стана ми много лошо. Когато бяхме деца, щом запалех цигара, само за да се правя на готин, ми се виеше свят. Един път през живота си пуших пура и тогава позеленях. Човешкото тяло не може да поема толкова отрови.

— Моето човешко тяло не може да живее без тях.

— Разбира се, че може, ако му дадеш възможност — но ти изглеждаш чудесно.

— Не мога да спя. Не се радвам на живота така, както бих искал. Винаги бързам. Това е глупаво.

— Какъв е проблемът?

— Изпуснах автобуса.

— Какъв автобус?

— Автобусът с главна буква, както би се изразила жената от вестникарската будка.

— Ти си луд. Луд си, както винаги. Дори още по-луд. Не си изпуснал никакъв автобус. Хвана го. И не беше пътник в него. Ти го управляваше . Имаш всичко, но все още си неудовлетворен, също както в детството си. Почини си малко.

— Тази сутрин мислих за това, докато се опитвах да заспя, но не можех — така правя всяка сутрин. Но когато ставам и всички недовършени неща започват да се тълпят в ума ми, повтаря се все същото и не мога да си почина.

— Знаеш, че аз никога не съм бил голям симпатизант на църквата — заговори Зак, — но ми се струва, че си се пристрастил към своята работа и си изгубил религията си. Върни си я.

— Струва ми се, че си прав. Любов. Моят клет организъм е изхвърлил любовта. Това ли е религията, за която говориш?

— Да, и здравето също. Трябва да спреш да пушиш. Трябва отново да поемаш хубав чист въздух с чисти бели дробове.

— Цигарите — каза Йеп.

— Трябва да спреш да пиеш кафе. Какво й е лошото на водата? Хубавата студена вода. Човек няма нужда от вино и уиски.

— Струва ми се, че си прав. От колко време си се вманиачил по здравословния начин на живот?

— Това не е някаква мания. Помисли си само. Къде живеем? Живеем в едно малко старо жилище, наречено човешко тяло. То може да бъде палат, но може да бъде и пещера. Нима е възможно човешката душа да бъде щастлива в една тъмна пещера, пълна с отровни изпарения?

— Не, сър.

— Ако не можеш да спиш, по-добре се постарай да поставиш ново начало.

— Непрекъснато мисля за това.

Келнерът дойде с бифтеците. Закусиха добре и после всеки пое по своя път.