Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Не и моите деца. Те са направени от сапунени мехурчета.

— О, разбира се.

— Направени са от смях и шеги.

— Разбира се. Елза колко време ще отсъства?

— Една година, но може да се върне още утре. Не знам.

— Ако се върне?

— Не знам.

— Къщата в Сан Франциско е хубава. Не ти ли харесва?

— Не знам.

— И няма да послушаш някой, който знае?

— Кого например?

— Мен, защото аз знам, че тя е голяма, нова, просторна къща, пълна с неща, които те обичат. Знам, че те никога не са се чувствали у дома си никъде другаде.

— Знаеш, каквото знаеш, и аз знам, каквото знам. Знам, че там аз не се чувствам у дома си.

— И никъде другаде — задълго. Не е ли така?

— Какво очакваш да кажа? Вземи децата и ги върни в Сан Франциско, а пък аз ще остана в Ню Йорк, а?

— Няма да говорим повече за мен или за тях. Аз съм тук, слушам те, говори ми за себе си.

— В момента искам да бъда в Ню Йорк.

— Добре.

— Не мразя къщата в Сан Франциско. Тя е красива. Ван има почти цял отделен апартамент. Роузи разполага с голям хол и спалня, макар че двете ползваме една и съща баня, както би трябвало да бъде. Предполагам, че просто мразя цялата тази част от света.

— Сега къщата е празна. Ходя там, преброждам я и се връщам с колата в апартамента си.

— Никой не те спира да се нанесеш там.

— Къщата е на децата. Купих я, изплащам я, за да имат свой дом.

— Аз очаквам своя шанс.

— Знам.

— Какво искаш да направя? Просто да кисна там, в Сан Франциско?

— Стани. Ходи. Искам да правиш всичко каквото ти се прави, както винаги си правила, но ти се обади и попита дали не е по-добре да поговорим за децата. Тъкмо това правя сега.

— Те са добре.

— Мисля, че разговорът е изчерпан.

— Сърдиш ли се?

— Не, не се сърдя.

— Добре, ако искаш да се сърдиш, сърди се.

— Струва ми се ти е известно, че доста отдавна престанах да се сърдя.

— Нямам никаква представа за какво говориш.

— Не се и съмнявам.

Той напълни чашата й, после своята.

— Проблемът беше, че ти искаше да съм една най-обикновена съпруга.

— Не е изключено.

— Е, аз не бях… защото не можех да бъда такава.

— Сега участваш в пиеса на Бродуей. След три години пътуване със самолет до Ню Йорк, понякога сама, понякога с децата, най-накрая си получила своя голям шанс.

— Недей да злобееш, моля. Вече казах, че ролята е много малка, а пиесата — долнопробна.

— И децата живеят като циганчета в дневната на нечий дом.

— Домът на моята леля. Тя е много добра с мен и с децата.

— Всички са добри с теб. Ти се нуждаеш от много доброта. Ван не искаше да замине за Ню Йорк, та затова Кити Делмонико пътува със самолет до тук и го води на всички мачове от бейзболния шампионат, и ето че Ван не е чак толкова зле настроен към Ню Йорк. Някой друг е добър с Роузи, така че и на нея Ню Йорк не й е особено неприятен.

— Не можеш да върнеш децата в Сан Франциско.

— Разбира се, че не, защото искам децата ми да бъдат с майка си, винаги.

— О, колко благородно. Колко пари ни изпрати за три месеца?

— Не много, но не забравяй, че имам много дългове за изплащане, в това число къщата, множество безумни сметки, които ти натрупа по време на развода, включително данъци и просрочени плащания, включително твои и на децата сметки при лекари и зъболекари.

— Неусетно пак ще забогатееш. Можеш да бъдеш богат още утре, стига да поискаш.

— Ако си приключила, ще ти поръчам такси. Искам да се прибера пеша.

— О, не. Ние току-що дойдохме. Толкова е приятно тук.

— Не мога да си позволя още една бутилка.

— Аз ще платя с чек.

— Когато ти изпратят сметката, как ще платиш?

— О, те никога не бързат.

— Не, благодаря.

— Бутилката не е съвсем празна, нали?

— Не е.

— Ще бъдем приятели и няма да спорим и да умуваме, и да мразим, и да вършим всички останали досадни неща?

— Дадено.

— С какво се занимаваш?

— С писане, разбира се. Мисля, че книгата, която току-що довърших, има значителен шанс да бъде публикувана в някое голямо списание. Изпратих я на един редактор.

— Сигурна съм, че ще я приеме. Срещаш ли се с някоя?

— По веднъж с всяка, защото всяка има дълга, нещастна история за разказване, а пък аз не мога с нищо да помогна. Все същата история. Ти с кого се срещаш?

— О, както обикновено. Излизам да се позабавлявам. Подготвянето на роля за Бродуей отнема много време и енергия. В края на деня съм толкова уморена, че просто се прибирам вкъщи с такси и се тръшвам на леглото. Никога през живота си не съм работила така усилено.