Уильям Сароян - Един ден от залеза на света

— Така ли?

— Да. Тя наистина е актриса. Не поиска да има семейство и сега има син, който не знае кой е баща му. След развода — тя го получи, не аз — продължи да ми пише в Сан Франциско и затова я потърсих, когато бях в армията, в Ню Йорк, преди десет-единайсет години. Ех, де да не бях. Потресен бях. Все още я обичах. А малкото момченце разби сърцето ми. То трябваше да бъде мое, но не беше , това е. Добре че след няколко дена постъпих на служба на кораб. Иначе щях отново да се оженя за нея, защото тя беше толкова трогателна, а момчето беше съвсем безпомощно. Светът е пълен с такива майки и с такива бащи, каквито и да са те. И с такива момченца и момиченца, Божии чада. След пеенето, семейството беше всичко, което съм искал, или може би дори преди пеенето. Вероятно си мислех, че ако бях голям певец, щях да имам по-добър шанс, бидейки нисък и надарен със здраве и мускули, и с нищо друго. Ако първата ми съпруга беше безнадежден случай, втората беше още по-лоша.

— Като че ли подочух нещо за този брак.

— Две адски години. Заминах със самолет за Мексико Сити и сам поисках развод, ще ти кажа защо. Аз едва не я удуших една нощ. Не позволявай на никого да ти каже, че обикновената жена не може да бъде кучка като красивата. Първо, тя едва не ме побърка, като се присмиваше на гласа ми, на уроците ми по пеене, на работата ми — правех сандъци за Е. И. Фоли. Изработването на сандъци беше единственото нещо, от което разбирах и за което ми плащаха доста добре. Тя злобно ми се подиграваше, както постъпват глупавите жени със съпрузите си. Подиграваше ми се с омраза — с истинска гадна омраза. Търпях безропотно, защото си мислех, че ще й мине и ще имаме деца. Една нощ Фоли поиска от мен да работя до по-късно. Той имаше голямо количество червено вино „Малага“ и искаше то да се натовари в един от последните хладилни камиони преди полунощ. Съгласих се да продължа да работя до напълването на камиона. Не съм разказвал за това на никого. Как бих могъл? Всички си мислеха, че аз съм виновен за провала на втория ми брак, особено родителите й. Онази нощ, на път за вкъщи след работа се отбих в заведението на Оги на Вентура Авеню да изям един сандвич с шунка и да изпия чаша мляко. Срещу закусвалнята е барът, претъпкан с пройдохи, които си приказваха. Какво ще кажете за фантастичната Ани на Калаверас Авеню? Шумен смях. При това непринуден. Ами кривокраката Мери на Моно Стрийт? А зашеметяващата Дови на Мейпълуд? Устата ми, пълна с хляб и шунка, се схваща. Не мога да дъвча. Зашеметяващата Дови на Мейпълуд? Жена ми се казва Дови. Живея на Мейпълуд. Зашеметяващата Дови, учителката? Жена ми е учителка. Не познавам никого от приказващите. Те са просто някакви пройдохи, които скитосват из града, нищо повече.

Ставам и се измъквам от заведението, защото се боя да не убия някого. Качвам се на шевролета, който купих за сто и петдесет долара, и потеглям. Прибирам се, вдигам я от леглото и започвам да я душа. Тя също знае защо. Плаче и моли за пощада, затова спирам. Връщам се в колата и шофирам цялата нощ до Лос Анжелис. На следващия ден отпътувам със самолет за Мексико Сити. Винаги съм искал само едно — съпруга и деца.

После чаках дълго — шест години — и се ожених за Маргарет. Тя е горе-долу на моята възраст, има двама големи синове. Та не пях в опера и не намерих момиче, което да ми роди деца, но направих всичко възможно да го постигна. Не си останах вкъщи да ям вкусните гозби на мама.

Те вървяха по Четирийсет и втора улица до Пето авеню, после по Пето до „Плаза“.

— Хайде утре да закусим заедно — рече Зак.

— Добре, обади ми се, щом се събудиш.

— Доста рано ставам. Ще ти звънна към осем.

— Добре.

— Много съм доволен, че ти се обадих този следобед — заговори Зак. — Дори не знаех, че си в Ню Йорк, но винаги когато дойда в града, се обаждам в „Грейт Нодън“ и питам за теб. В памет на доброто старо време. Този път ти беше там, това е.

— Драго ми е, че се обади.

Той се върна пеша в хотела. Очакваше го съобщение от Лора. Набра номера и тя рече:

— В малкото заведение срещу театъра съм. Ти не повдигна въпроса, но аз ти се обадих, в случай че поискаш да се срещнем и да поговорим за децата.

— Те изглеждат добре.

— Добре са, разбира се, но си помислих, че е възможно да поискаш да знаеш какво правят и прочее, ако не е твърде късно. Можеш да дойдеш тук или аз да дойда при теб.

— Както кажеш.

— Аз ще дойда, ако нямаш нищо против.

Той се качи в стаята си и направи списък на задачите, които трябваше да свърши утре. Списъкът беше дълъг.