Фабио Воло: Първите утринни лъчи

— Няма какво да си прощаваш.

— Напротив, Елена. Цял един живот.

На моята възраст не е лесно човек да започне да живее сам. Никога досега не съм го правила. През първите дни, когато се връщах вкъщи и откривах всичко изгасено и безмълвно, изпитвах чувство за празнота и тревога. Вечерях сама, лягах си сама, събуждах се сама. Нощем не успявах да спя, унасях се късно и се събуждах рано, при всеки лек шум ставах, за да проверя какво го е породило. Винаги си мислех, че са крадци, които се опитват да влязат.

Всичко, което преди правех автоматично, вече го нямаше. Наложи се да се приуча към нови обеми, към нови пространства и разпределение на времето. Вечер предпочитах да се прибера рано и бях придобила навика да оставям да свети в една стая. Оставях да свети някъде и докато спях.

Продължавах да се питам дали бях постъпила правилно. Всъщност вече знаех отговора — не исках да живея до мъж, когото не обичах — и все пак някои вечери ми се струваше трудно дори да ходя из празната къща. Всъщност много хора остават заедно, за да си правят компания, по навик, за да споделят разходите. Ако се разделят, няма да знаят къде да отидат.

В началото често канех вкъщи гости на вечеря, да не стоя сама. Даже Карла идва два пъти, за да прекараме заедно уикендите.

После се случи нещо — преодолях всички затруднения и без да си дам сметка за това, влязох в ново измерение. Започнах да се чувствам добре и нямах търпение да се прибера у дома, да затворя вратата и да остана сама, за да си върша своите неща. Гледах картините, подпрени на стените, вместо да бъдат закачени, и се чувствах щастлива: винаги съм предпочитала да стоят така, обаче Паоло не беше съгласен. Решавах да правя нещо и после променях намерението си в последния момент, без да е нужно да обяснявам причината или да усещам вина.

От седмица ям едно и също на вечеря: най-обикновен сварен ориз с риба тон, капчица зехтин и соев сос. Луда съм по това, много е вкусно, но никога не бих могла да го приготвя за някой гост: получава се каша, прилична на кучешка храна. Хапвам каквото ми харесва, колкото пъти си искам и по което време желая. Преди десет дни не можех да престана да ям авокадо, намазано върху препечен хляб, в салата, със скариди или пък си правех гуакамоле. Нямах желание за друго. Харесва ми да не чувам хъркане или покашляне, или пускането на казанчето в тоалетната нощем. Харесва ми да не чувам будилника на друг човек сутрин. Харесва ми да протегна крака и ръце и да се претърколя, без да се страхувам, че ще притесня някого.

Преди няколко дни нещо не успявах да заспя и дойдох тук, в кухнята, за да си стопля чаша мляко, а след това включих телевизора и осъзнах, че не е необходимо да намалявам звука или да изгася лампата. За пръв път имам апартамент само за себе си. По-малък е от онзи, в който живеех с Паоло, но изпитвам чувство за свобода, което никога досега не съм познавала. Открих красотата на тишината между четирите стени на къщата. Наслаждавам се на самотата си. Вечер, след като се нахраня, си правя билков чай и се изтягам на дивана, за да гледам филм, или се гмурвам между страниците на някоя книга, или пък водя дълги телефонни разговори с Карла, докато си мажа краката с крем. Купувам си цветя, които слагам в кухнята, отварям си бутилка с вино, дори за да изпия само чаша, понякога усилвам музиката докрай и танцувам сама из къщата. Научих се да се усмихвам на себе си в огледалото. Открих, че е много приятно да се опитваш да изкушиш сам себе си. Осъзнавам, че съм щастлива даже само като гледам яркоцветните чаши и купички на рафта в кухнята. Когато съм на работа, нямам търпение да се прибера у дома, за да си взема дълга топла вана. Никой не чука на вратата с въпроса може ли да влезе, не е нужно да готвя за други хора и нямам графици, нямам задължения. Понякога дори пропускам вечерята или пък решавам да изпробвам нова рецепта и на тръгване от офиса минавам да купя необходимите съставки, а след това се втурвам към дома си, за да си играя в кухнята като някое момиченце.

Самотата ме научи да си задавам въпроса какво искам и какво желая. Може да изглежда нещо нормално, но за мен никога не е било така. Научих се да откривам вътре в себе си обхвата и мотивите за своето съществуване. Разбрах, че трябва да искам да бъда такава, каквато ще съм, че не мога повече да живея, за да се харесвам някому, принуждавайки се да бъда такава, каквато не съм. В огледалото в тази къща видях човека, който чувствам, че съм — жена, която бях забравила и избутала встрани, без да го усетя дори. В ума ми се завърнаха спомени от времето, когато бях малка и си мечтаех да променя света. Преоткрих желанието да знам, да познавам, да разбера. Всяко откритие е прекрасен подарък за мен. Вълнувам се, когато прозра нови значения.