Фабио Воло: Първите утринни лъчи

В жената, която съм, виждам различно бъдеще.

Една вечер, след преместването, отидох на вечеря у Федерика. След като се нахранихме, й помогнах да си приготви една чанта е багаж, защото щеше да ходи за уикенда в някаква къща за селски туризъм с поредния си приятел. Смеехме се на странните и прекалено освободени комбинации от потничета, миниполи и бельо, които правехме, когато видях нещо, което ми смрази кръвта. Тя извади от едно чекмедже на шкафа козметичен несесер за пътуване — същия, който бях видяла в неговата баня. Мисля, че пребледнях като платно.

Федерика ме погледна.

— Добре ли си? Какво ти е?

— Кажи ми „не“, моля те.

— Какво?

— Не мога да повярвам… кажи ми, че не си била в онзи апартамент.

— За кой апартамент говориш? Плашиш ме така.

— Знаеш прекрасно за какво говоря.

— Елена, стига! Или ми обясни, или престани, лицето ти е страшно разстроено, а не разбирам за какво говориш.

— От колко време имаш този козметичен несесер?

— Какво общо има козметичният несесер?

— От колко време? Кажи ми!

— От месец-два, но какво общо има?

— Кажи ми истината.

— Истината за какво?

— Или ми кажи всичко, или ще прекратя отношенията си с теб. От колко време имаш този козметичен несесер?

— Подари ми го майка ми преди два месеца. Сега обаче престани и ми кажи защо се развълнува толкова много.

— Закълни ми се, че го имаш от два месеца.

— Ако искаш, ще се обадя на майка ми и ще я помоля да ти го потвърди.

Седнах на леглото.

— Добре, вярвам ти. Извинявай.

Мисля, че през онази минута изгубих десет години от живота си.

— Сега ми обясни какво ти става, само да си беше видяла изражението, изкара ми акъла.

Поведението ми беше толкова безумно, че не можех да се измъкна и да не й разкрия причината за него. Разказах й всичко — от бележката, която ми беше оставил в палтото, до момента, в който излязох от дворната врата на онази къща в Тоскана. Даже на Карла не бях разказвала в такива детайли. Онази вечер обаче казах всичко и накрая се почувствах, все едно ми падна камък от сърцето. Дори не знаех, че е там — дадох си сметка едва когато се освободих от него. Докато разказвах и преживявах отново всичко случило се, може би за пръв път разбрах какво е бил този мъж за мен. Значението на нашата среща за моя живот. Почувствах се свободна и погледът ми неочаквано се избистри.

Федерика ме прегърна.

— Елена, голяма работа си.

Приключихме с приготвянето на чантата и като разгледах по-внимателно козметичния несесер, забелязах даже, че е различен от онзи, който бях видяла в дома му.

Спокойствието, което бях постигнала, доведе до различното ми отношение към живота.

Някъде по онова време, на една работна среща, шефът ме поздрави за работата ми. Бинети пусна обичайната си усмивка. Спрях го на излизане от залата.

— Извинявай, искам да поговорим за минутка. — Затворих вратата и останахме сами в помещението. — Слушай, Бинети, от години вече работим заедно. Ще ми се да задоволя любопитството си: какво означава усмивчицата, която от месеци виждам отпечатана на лицето ти? Може ли да ме осветлиш?

— Каква усмивка? Не знам за какво говориш.

— Прекрасно разбра за какво говоря, не се преструвай. Означава нещо, кажи ми какво. Готова съм да те изслушам. Ако ли пък нямаш нищо за казване или не си достатъчно мъж, за да го направиш, тогава да зарежем, но ти заявявам: нямам намерение да виждам повече тази усмивчица. Нито сега, нито утре, нито никога. Днешната беше последната, бях ли достатъчно ясна?

— Не си нормална, имаш проблеми.

— Не, ти си този, който има проблеми, и ти предлагам да говориш с мен за тях, ако ме засягат.

— Какво означава всичко това?

— Означава, че вече е време да престанеш с клеветите си.

— Не съм говорил клевети.

— Не се учудвам, че се правиш, че не разбираш, но за мен няма значение — знам, че се разбрахме.

— Слушай, що не вземеш да престанеш да ми досаждаш с глупости и не почнеш да се чукаш повечко?

— Не, май не разбра. Ти си този, който досажда и му се налага да престане. И въобще не се шегувам, мога да се превърна в истински проблем за теб, Бинети. Проблем, който дори не си в състояние да си представиш колко голям може да бъде. Не искам повече да виждам тази шибана усмивчица на лицето ти, когато се говори за мен. И не само това — ако някой отново ми предаде нещо, което си плямпал по мой адрес, ще те накарам да съжаляваш, даже да не е вярно, че си го казал. Проигра си всичките шансове, Бинети. Търпението ми се изчерпа напълно.