Фабио Воло - Първите утринни лъчи

— Ако отидеш сега при него, ще бъде голяма глупост. Довери ми се.

— Не знам, звучеше странно по телефона, чувствам, че трябва да отида.

— Току-що ми каза, че те е помолил да не го правиш.

— Каза, че иска да ме види, че му липсвам, но да не ходя до там, понеже е зает и няма време.

— Казал ти е, че ще се видите в четвъртък.

— Вярно е, каза да не ходя при него, защото не иска да ме кара да пътувам толкова километри. Ако отида, може да вечеряме в ресторант и после да спим заедно. Никога не съм се хранила навън с него.

— Откъде си сигурна, че той ще иска да ходи на ресторант или да бъде с теб през цялата нощ? Това са твоите желания.

— Защо да не иска?

— Защото може би на него му е добре, както сте си сега.

— Като че ли ти е неприятно, че мога да бъда щастлива с него.

— Не ми е неприятно, казвам ти единствено, че може би това са само твои желания, и се опитвам да ти припомня какво ти е казал. Не усещаш ли, че се изстрелваш отвъд първоначалните ви отношения в тази връзка?

— Да, но връзките се надграждат, отношенията се развиват.

— Точно за това иде реч: не от това се нуждаеш в момента. Трябва да приключиш нещата с Паоло, преди да се хвърлиш в нова връзка.

— Бързо ще приключа нещата с Паоло.

— Елена, не се нуждаеш от друг мъж, повярвай ми.

— Страхувам се да не го изгубя, Карла, страхувам се, че ако не отида при него и не му покажа, че ме има, че държа на нас, всичко ще свърши.

— Почакай, не бързай.

— Тогава, значи, не разбираш или не искаш да разбереш: около него кръжат сума ти жени, виждала съм как го гледат. Не мога да стоя и да бездействам. Ще стане така, че ако чакам, ще го изгубя.

— Ако го изгубиш, защото избере друга, така или иначе, ще го изгубиш. Не отивай. Ако отидеш, ще го изгубиш. Не иска да ходиш там, казал ти го е съвършено ясно.

— Карла, ако чакам, рискувам и с мен да се получи същото, както между теб и Алберто. Съветваш ме да направя собствената ти грешка, така ли? Ти изчака и изгуби мъжа до себе си.

— Какво общо имат тук моите отношения с Алберто? Нещата стояха по съвсем различен начин.

— Да, но ти го изгуби, защото не направи нужната крачка. Когато откри, че си пише имейли с онази мръсница, с която живее сега, не му каза нищо. Предпочете да видиш докъде ще стигне и накрая го изгуби.

— Когато открих, вече го бях изгубила. Беше на светлинни години далеч от мен. Не можех да направя нищо.

— Все пак може би грешката е и твоя.

— Сега не искам да говоря за мен и за Алберто.

— Защо не разбираш? Винаги си ме подкрепяла, ти беше тази, която в началото ми каза да се хвърля, да не изпускам случая. Хвърлих се, а сега ме съветваш да отстъпя, така ли?

— Разбира се, че те подкрепих, само че нещата не бяха същите.

— Но какво да направя, като в момента чувствата ми са такива?

— Изчакай, не бързай.

— Карла, мисля, че съм влюбена.

— Това е наистина голяма глупост.

— Ти пък какво знаеш за онова, което изпитвам?

— Какво искаш от този мъж, Елена? Наясно ли си? Връзка ли искаш? Искаш да оставиш Паоло и да заживееш с него ли? Да се омъжиш и да имаш деца? Говорили ли сте за това? Може да не е любов.

— Според мен е любов.

— Имала си брак, в който не си се любила от месеци, беше с мъж, който вече не те виждаше, не те забелязваше — мъж, за когото на практика не съществуваше. Естествено е да мислиш, че си се влюбила в първия, който ти е обърнал малко внимание.

— Нещата са по-сложни.

— Разбирам, че с него най-накрая се любиш така, както трябва, че се чувстваш желана, чута, видяна, разбрана, но спри дотук засега, не търси друго. Не прави тази грешка. Запитай се какво искаш наистина, от какво се нуждаеш, коя си в този момент от своя живот. Не се крий отново зад някоя връзка, опитай се да си представиш поне веднъж своето място на този свят, но не обвързана с мъж, а сама за себе си, въз основа на твоите потребности.

— Знам прекрасно коя съм и какво искам, никога не съм била така сигурна през целия си живот. Не проумявам защо си се заинатила да ми говориш за тези неща, които са лишени от смисъл.

— Обади ми се, за да разбереш какво е моето мнение или за да ме чуеш да казвам онова, което желаеш? Казвам ти това, което мисля и което смятам за правилно, но ти си достатъчно зряла и можеш да прецениш по-добре от мен какви са вашите отношения. Знам само, че в момента не се нуждаеш от друг мъж. Убедена съм, че той е нещо хубаво в твоя живот: помогнал ти е да разбереш много неща за себе си, разкрил ти е скрита надълбоко част от самата теб. Това е нещо рядко, прекрасно. Възползвай се. Не изхвърляй този подарък поради страха да не го изгубиш. Не използвай тази възможност, за да се обвържеш с него. Използвай я, за да се освободиш. Не знаеш дори дали той желае същите неща, за които ти копнееш. Не бързай.