Уильям Фолкнер - Докато лежах и умирах

— Няма да се бавим. Още малко.

Тя гледа приведения над дъската Каш, следи как при всяко негово движение отблясъците на диво лумналия фенер ближат дъждобрана му.

— Иди и откови няколко дъски от обора, за да свършите и да се махнете от дъжда — нарежда тя. — Лошо ще изстинете и двамата. — Върнън не помръдва. — Върнън! — повишава глас тя.

— Още малко — уверява я Върнън. — След минутка сме готови.

Мисис Тъл ги наблюдава още известно време. После се прибира в къщата.

— Ако опрем дотам, да вземем няколко дъски — казва Върнън. — Ще ти помогна да ги сложиш обратно.

Каш оставя длетото, присвил око, мери ръба и го заглажда с длан.

— Подай ми следващата — казва.

Малко преди зазоряване дъждът спира. Но още не е ден, когато Каш забива последния гвоздей, изправя се вдървено и оглежда завършения ковчег, останалите не откъсват очи от него. В светлината на фенера лицето му е спокойно, умислено; бавно, с последен, решителен и овладян жест той отърква ръце о бедрата си през дъждобрана. После четиримата — Каш и тате, и Върнън и Пийбоди — вдигат ковчега на рамене и се отправят към къщата. Лек е, но те се придвижват бавно; празен е, но те го крепят внимателно; безжизнен е, но те го носят с предпазлив шепот помежду си, сякаш си споделят, че макар и завършен, в момента той е позадрямал, полужив, в очакване да се събуди. Краката им неуверено трополят по черното дюшеме, все едно дълго време не са стъпвали по под.

Поставят го до леглото. Пийбоди произнася спокойно:

— Да хапнем по залък. Почти съмна. Къде е Каш?

Той се е върнал при дърводелските магарета и отново е наведен, на слабата светлина на фенера събира инструментите си, бърше ги внимателно с парцал и ги подрежда в сандъче с дълъг кожен каиш за през рамо. После взема сандъчето, фенера и дъждобрана, връща се към къщата и изкачва стъпалата, размит силует върху изсветляващия изток.

За да заспиш в чужда стая, трябва да опразниш себе си. А преди да се опразниш за сън, какво си? Което да не си, когато се опразниш за съня. И когато сънят те изпълни, никога да не си бил. Аз не зная какво съм. Не зная дали съм, или не съм. Джуъл знае, че е, защото не знае, че не знае дали е, или не е. Той не може да се опразни за сън, защото не е онова, което е, а е онова, което не е. Оттатък неосветената стена чувам как дъждът преобразява каруцата, нашта каруца, и товара й, който не е вече техен, на ония, дето са го отсекли и нарязали, но още не принадлежи и на другите, купувачите си, не е и наш, въпреки че наистина лежи в нашта каруца, защото него го оформят само вятърът и дъждът, и само за Джуъл и мен, за нас, които не спим. И тъй като сънят значи не е, а дъждът и вятърът са беше, каруцата не е. Но все пак каруцата е , защото когато стане беше , Ади Бъндрън няма да я има. А Джуел е , значи Ади Бъндрън трябва да я има. Тогава и аз трябва да съм, иначе няма да мога да се опразня, та да заспя в чуждата стая. Значи ако още не съм се опразнил, съм е .

Колко пъти съм лежал под чужд покрив в дъжда и съм си мислил за у нас.

Направих го със скосени ъгли.

1. Гвоздеите захапват по-добре.

2. Всички жлебове са с двойно по-голяма повърхност.

3. Водата ще се плъзга под наклон. Тя влиза най-лесно от горе надолу и напречно.

4. Вкъщи хората прекарват две трети от времето си изправени. Затова жлебовете и сглобките се правят от горе надолу. Понеже натискът идва от горе надолу.

5. При креватите, в които хората постоянно лежат, сглобките и свързването се правят странично, защото натискът е страничен.

6. Освен.

7. Тялото не е четвъртито като траверса.

8. Животински магнетизъм [2] Местно поверие, че хората и другите живи организми пораждат магнетично привличане. — Б.пр. .

9. Животинският магнетизъм на мъртвото тяло въздейства така, че натискът да пада косо, затова жлебовете и сглобките на ковчега са направени със скосени ъгли.

10. При старите гробове може да се види, че земята хлътва косо.

11. Докато при обикновената дупка тя пропада в центъра, щото натискът е вертикален.

12. Затова го направих със скосени ъгли.

13. Така работата е по-изпипана.

Майка ми е риба.

Беше десет часът, когато се прибрах с впряга на Пийбоди, вързан отзад за двуколката ми. Вече бяха извлекли неговата каручка, оттам където я бе намерил Куик, обърната в канавката на около миля от извора. Бяха я издърпали край пътя близо до извора, където вече се бяха насъбрали десетина каруци. Намерил я Куик. Каза, че реката приижда и още се вдига. Каза, че била покрила най-високата черта на подпорния стълб на моста, която бил виждал.