Исабель Альенде - Отвъд зимата

Тъгата от раздялата с Хулиан се прояви в криза от бурсит в бедрата. Прекара няколко месеца с обезболяващи и с патешка походка, но отказа да иде на лекар, уверена, че възпалението щеше да премине, когато се излекуваше от мъката. Точно така стана. Пристигна на летището в Ню Йорк, накуцвайки. Ричард Боумастер очакваше да посрещне енергичната и весела колежка, която познаваше, но пред него застана някаква непозната с тромави ортопедични обувки и бастун, която издаваше звук на ръждясала брава, докато ставаше от стола. Ала няколко седмици по-късно я видя без бастун и с модерни ботуши. Нямаше как да отгатне, че чудото се дължеше на кратко завръщане на Хулиан.

През октомври, месец след настаняването на Лусия в мазето, Хулиан пристигна в Ню Йорк за някаква конференция и прекараха заедно великолепна неделя. Закусиха в „Льо пен котидиен“, разходиха се из Сентръл Парк бавно, защото тя си влачеше краката, и отидоха, хванати за ръка, на сутрешното представление на един мюзикъл в Бродуей; вечеряха в малък италиански ресторант с бутилка от най-хубавото кианти и пиха за своето приятелство. Съучастничеството им си оставаше свежо както в първия ден, без усилие възстановиха кодирания си език и двусмислените намеци, които само те двамата можеха да разберат. Хулиан се извини, че я бе накарал да страда, но тя съвсем искрено му отвърна, че дори не си спомняше за това. В онази сутрин, когато се срещнаха пред няколко големи чаши кафе с мляко и пресен хляб, Хулиан предизвика у нея своеобразна празнична топлота, желание да вдъхне мириса на косата му, да оправи яката на якето му и да му подскаже да си купи панталон по мярка. Нищо повече. Там, в италианския ресторант, под стола остана забравен и ненужен бастунът й.

В пет следобед, когато, уморени и изцапани с кал и сняг, Лусия и Ричард се върнаха при Евелин в къщурката, след като бяха бутнали колата в езерото, навън цареше ранната зимна тъмнина, нюансирана тук и там с блясъка на луната. Връщането се оказа по-бавно, отколкото бяха планирали, защото субаруто поднесе и се заби в купчина сняг. Отново се наложи да пуснат в действие лопатата, за да разчистят снега около колелата, след това откъснаха няколко борови клони и ги подложиха на земята. Ричард даде назад и при втория опит колата се задави, но помръдна, гумите влязоха в сцепление с клоните и те успяха да се измъкнат от засядането.

Междувременно се беше стъмнило, следите не се виждаха по пътеката и трябваше да карат напред, отгатвайки посоката. Загубиха пътеката няколко пъти, но за техен късмет Евелин не беше изпълнила инструкциите и беше поставила газена лампа при входа, така че колебливата светлина ги ориентира в последната отсечка.

Вътре в колибата се почувстваха уютно като в гнездо след изживяното приключение, при все че печките едва успяваха да затоплят и студът се промъкваше през цепнатините между старите дъски. Ричард знаеше, че той беше виновен за лошото състояние на това примитивно жилище; двете години, през които бе стояло затворено, го бяха развалили като за цял век. Каза си, че всеки сезон ще идва да проветрява и да поправя къщата, за да не го обвини Орасио в небрежност, когато се върнеше. Небрежност. Тази дума го караше да изтръпва.

Предвид снега и мрака решиха да изоставят първоначалния план да отседнат в хотел; освен това им се стори неподходящо да се разхождат с Катрин Браун в багажника на субаруто повече от необходимото. Подготвиха се да прекарат нощта на въпросния понеделник възможно най-топло загърнати; колкото до трупа, те бяха спокойни, той щеше да си стои замразен. Бяха изживели толкова напрежение през изминалия ден, че решиха да отложат въпроса за Катрин и да се развлекат през остатъка от вечерта с игра на монополи, която децата на Орасио бяха оставили там. Ричард им обясни правилата. За Евелин принципът на закупуване и продажба на имоти, натрупване на ресурси, владеене на пазара и тласкане на конкуренцията към банкрут беше напълно непонятен. Лусия се оказа по-лош играч и от Евелин и двете бяха безпощадно победени, Ричард стана накрая милионер, ала победата му бе недостойна и го остави с усещането, че бе извършил измама.

Криво-ляво импровизираха вечеря с остатъка от магарешката храна, напълниха печките с гориво и нагласиха спалните чували върху трите легла в детската стая, щяха да спят всички там, за да използват и двете печки в едно помещение. Не разполагаха с чаршафи, а одеялата миришеха на влага. Ричард си отбеляза, че при следващото си посещение трябваше също да подмени дюшеците, където може би бяха намерили подслон дървеници или гризачи. Свалиха си ботушите и легнаха с дрехи; нощта щеше да е дълга и студена. Евелин и Марсело мигом заспаха, но Лусия и Ричард си говориха чак до след полунощ. Трябваше всичко да си кажат в този деликатен етап, когато изследваха близостта. Разказваха си тайни, представяйки си чертите на другия в мрака, и двамата като пленници в пашкулите си, с долепени легла, толкова близо един до друг, че би било достатъчно и най-лекото намерение, за да започнат да се целуват.