Исабель Альенде - Отвъд зимата

Лечебните процедури приключиха в края на 2010 година. В продължение на месеци си забраняваше да се поглежда в огледалото и носеше рибарска шапка нахлупена върху челото, докато Даниела не я изхвърли. Девойката тъкмо беше навършила двайсет години, когато поставиха диагнозата на майка й, и без колебание заряза следването и се прибра в Чили, за да е до нея. Лусия я молеше да не прави това, ала по-късно щеше да осъзнае, че присъствието на дъщеря й в това тежко изпитание беше абсолютно необходимо. Когато пристигна, почти не я позна. Даниела беше заминала през зимата — бледа и навлечена с дрехи госпожица, а се върна с цвят на карамел, с наполовина обръсната глава, а другата половина със зелени кичури, с шорти, космати крака и войнишки ботуши, готова да се грижи за майка си и да развлича другите болни в болницата. Появяваше се в залата и поздравяваше с целувка хората, които лежаха по леглата си, включени към бавните системи, вливащи им лекарствата на капки; разпределяше одеяла, здравословни десертчета, плодови сокове и списания.

Не беше изкарала и една година в университета, ала говореше, сякаш беше плавала по моретата с Жак-Ив Кусто сред синьоопашати русалки и потънали шхуни. Посвети пациентите в термина ЛПБТ — лесбийки, педерасти, бисексуални и транссексуални, разяснявайки им в подробности тънките разлики между отделните категории. Това беше новост сред младите в Съединените щати; в Чили никой, а още по-малко пациентите в тази зала на онкологията, не подозираше за съществуването на подобни неща. Информира ги, че тя била с неутрален или плаващ пол, защото човек не бил длъжен да приеме класификацията като мъж или жена, наложена от половите му органи, той можел да се самоопредели, както реши, и да промени мнението си, ако по-нататък друг пол му се сторел по-удобен. „Също като туземците от някои племена, които си променят името през различни етапи от живота си, защото името, дадено им по рождение, вече не ги представя“, добави като пояснение и още повече засили всеобщото изумление.

Даниела беше до майка си, докато се възстановяваше след операцията, в бавните и отегчителни часове на всяко вливане и в процеса на развода. Спеше до нея, готова да скочи от леглото, за да й помогне, когато имаше нужда; подкрепяше я с ръбатата си обич, със своите шеги, с подсилващите супи и със способността си да плава гладко в заплетената бюрокрация, с която се сблъскваха болните хора. Въпреки протестите й я заведе да си купи нови дрехи и й наложи разумна диета. А след като настани удобно баща си в новия му ергенски живот и се убеди, че майка й здраво се държеше на крака, се сбогува без много шум и си замина също толкова жизнерадостна, колкото бе пристигнала.

Преди болестта си Лусия водеше живот, който самата тя определяше като бохемски, а Даниела окачествяваше като нездравословен. Години наред беше пушила, не спортуваше, всеки ден изпиваше по две чаши вино на вечеря и похапваше сладолед за десерт, имаше килограми в излишък и я боляха коленете. Докато беше омъжена, се подиграваше на начина на живот на съпруга си. Тя започваше деня с кафе с мляко и два кроасана, които поглъщаше, докато се излежаваше и четеше вестник. В това време той изпиваше някаква гъста зелена течност с пчелен прашец и се придвижваше до офиса, тичайки като беглец, а там вярната му секретарка Лола го очакваше с чисти дрехи. На своята възраст Карлос Урсуа се поддържаше във форма и вървеше изправен като стрела. Тя започна да следва неговия пример с неохота благодарение на желязната взискателност на Даниела и резултатите скоро проличаха на кантара в банята и във възвърналата се жизненост, каквато не бе усещала от юношеските си години.

Лусия и Карлос се срещнаха година и половина по-късно, когато трябваше да подпишат документите за развода, който неотдавна бе законно разрешен в Чили. Все още беше много рано, за да бъде обявена Лусия за напълно излекувана, но тя беше възвърнала силите си и й бяха реконструирали гърдите. Косата й порасна побеляла и тя реши да я поддържа къса, разрошена и с естествения й цвят с изключение на няколко скандални кичура, които Даниела й боядиса, преди да замине за Маями. Когато я видя в деня на развода отслабнала с десет килограма, с момичешки гърди под деколтирана блуза и с фосфоресцентни коси, Карлос се сепна. На Лусия й се стори, че той бе по-издокаран от всякога, и усети искрица носталгия по изгубената любов, но тя мигом угасна. Всъщност не изпитваше нищо към него, само благодарност, че беше баща на Даниела. Каза си, че би й се отразило добре да усеща мъничко гняв към него, би било по-нормално, но дори това не й се удаде. От пламенната любов, която бе изпитвала в продължение на много години, не беше останала дори жаравата на разочарованието. Възстановяването й от болестта беше тежко, но толкова пълно, колкото и съвземането й от развода, и няколко години по-късно в Бруклин тя рядко си спомняше за този етап от живота си.