Исабель Альенде - Отвъд зимата

— Държа ги в ръцете си, Евелин, защото, ако реша, мога да проговоря и тогава няма да има къде да се скрият. Те са престъпници, убийци. Знаеш ли с какво се занимават? Трафик с хора, извозват и продават хора. Докарват ги с измама от други страни и ги принуждават да работят като роби. Не ми казвай, че не си чувала за това!

— Чувала съм нещичко… — потвърди момичето, изплашено от вида на господарката си.

— Карат ги да работят като животни, не им плащат, заплашват ги и ги убиват. Много хора са замесени в това, Евелин — агенти, превозвачи, полицаи, гранични служители и дори корумпирани съдии. Никога не липсват клиенти в този бизнес. Разиграват се много пари в тази работа, разбираш ли!

— Да, госпожо.

— Късметлийка си, че не си попаднала в лапите им. Щеше да се озовеш в някой вертеп. Мислиш си, че съм луда, нали, Евелин?

— Не, госпожо.

— Катрин Браун, рехабилитаторката на сина ми, е мръсница. Идва тук, за да ни шпионира; Франки е само претекст. Мъжът ми я доведе. Спи с него, знаеше ли това? Не. Как ще го знаеш, момичето ми. Ключът, който намерих в джоба му, е от дома на тази никаквица. За какво смяташ, че има ключ от дома й?

— Моля ви, госпожо… как може да знаете откъде е ключът?

— Откъде другаде ще е? И знаеш ли какво още, Евелин? Съпругът ми иска да се отърве от мен и Франки… от собствения си син! Да ни убие! Това възнамерява и тази Браун вероятно ще му стане съучастник, ала аз бдя. За миг не се отпускам, винаги бдя, винаги…

На ръба на силите си, замаяна от алкохола и лекарствата, опирайки се в стените, жената се остави да бъде отведена в стаята си. Евелин й помогна да се съблече и да си легне. Момичето не предполагаше, че Шерил знаеше за връзката на Лерой с рехабилитаторката. Тя от месеци носеше тази тайна вътре в себе си като злокачествен тумор, без да може да я разкрие. Благодарение на способността си да живее незабележима тя слушаше, наблюдаваше и си правеше изводи. Няколко пъти ги беше изненадвала да си шушукат в коридора или да си изпращат есемеси от единия до другия край на къщата. Беше ги чула да планират ваканция заедно и ги беше виждала да се затварят в една от необитаемите стаи. Лерой се появяваше в стаята на Франки само когато Катрин раздвижваше детето с гимнастика, тогава отпращаха Евелин под някакъв предлог. Не ги беше грижа за детето, при все че и двамата знаеха, че то всичко разбира, човек би казал, че искаха Шерил да разкрие връзката им. Евелин беше предупредила Франки, че това беше тайна само между тях двамата и че никой друг не биваше да научи. Предполагаше, че Лерой беше влюбен в Катрин, защото търсеше поводи да е с нея и в нейно присъствие гласът му и изражението на лицето му се променяха, ала причините, поради които Катрин се забъркваше със зъл, доста по-възрастен от нея, женен и баща на болно дете мъж, си оставаха трудни за разбиране от Евелин, освен ако рехабилитаторката не беше привлечена от парите, които той, както изглежда, притежаваше.

Според Шерил съпругът й можел да бъде неустоим, ако си го поставел за цел, точно така я спечелил. Когато нещо влезело в главата на Франк Лерой, нищо не можело да го спре. Запознали се в елегантния бар на „Риц“, където тя отишла да се поразвлече с две приятелки, а той, за да сключи някаква сделка. Шерил разказа на Евелин, че разменили няколко погледа, измервайки се взаимно от разстояние, и това било достатъчно, за да иде той решително с две мартинита на нейната маса. „От този момент не ме остави на мира. Не можах да избягам, хвана ме, както паяк лови муха. Винаги съм знаела, че ще ме малтретира, защото това започна още преди да се оженим, но беше като игра. Не предполагах, че ще става все по-страшно и все по-често…“ Въпреки ужаса и страха, които й вдъхвал, Шерил не можеше да отрече, че хубавата му външност, скъпите дрехи, властното му и загадъчно излъчване го правели привлекателен мъж. Евелин беше неспособна да оцени тези качества.

В онази съботна вечер слушаше несвързаните жалби на Шерил, когато до нея достигна мирис от съседната стая, и тя си каза, че трябваше да смени памперсите на Франки. Чувствителността към миризми, слухът й и интуицията й се бяха изострили. Бяха се разбрали, че Шерил ще купи памперси, но предвид състоянието, в което се прибра, явно беше забравила. Евелин пресметна, че полузаспалото дете можеше да почака, докато тя набързо отскочеше до аптеката. Облече си пуловер, анорака, гумени ботуши и ръкавици и излезе, готова да се пребори със снега, но установи, че едната гума на фургонетката е спаднала. Фиата 500 на Шерил го бяха закарали на сервиз за поправка. Безполезно беше да вика такси, щеше да се забави в това време, а да буди госпожата, също не беше възможно, тъй като тя вероятно беше потънала в дълбок сън. Беше на път да се откаже от памперсите и да реши въпроса с някоя кърпа, когато видя върху шкафа във входното антре ключовете от лексуса, където винаги ги оставяха. Това беше колата на Франк Лерой и тя никога не я беше карала, но предположи, че щеше да е по-лесно, отколкото фургонетката; за да отиде и да се върне от аптеката, щеше да й е нужен по-малко от половин час, госпожата беше в обятията на съня, нямаше да забележи липсата й и проблемът щеше да се реши. Увери се, че Франки спи спокойно, целуна го по челото и му прошепна, че скоро ще се върне. Изкара внимателно колата от гаража.