Исабель Альенде - Отвъд зимата

От много години живееше в напълно контролирана среда, без изненади и сътресения, но не беше забравил очарованието на малобройните приключения в живота си, едно от които лудата любов по Анита. Усмихна се на въображението си, защото да караш няколко преки в лошо време в Бруклин не можеше да се нарече авантюра. В този миг ясно осъзна колко дребно и ограничено съществуване водеше и тогава изпита истински страх, страх, че е загубил толкова години затворен в себе си, страх от бързината, с която летеше времето и го връхлитаха старостта и смъртта. Очилата му се замъглиха от пот или от сълзи; свали ги с рязко движение и се опита да ги изтрие с ръкав. Мръкваше и почти нямаше видимост. Сграбчил волана с лявата ръка, той опита да си постави очилата с дясната, но ръкавиците му пречеха и очилата паднаха и се удариха в педалите. Цветиста ругатня излезе от устата му.

В този момент, докато за кратко вниманието му бе отвлечено да търси по пода очилата си, една бяла кола пред него, заблудила се в снега, удари спирачка на кръстовището. Ричард се блъсна в нея отзад. Ударът беше толкова неочакван и разтърсващ, че за част от секундата той загуби съзнание. Веднага дойде на себе си с предишното усещане, че е извън тялото си, с галопиращо сърце, облян в пот, с пламнала кожа и залепнала за гърба риза. Регистрираше неприятните физически усещания, но умът му бе в друга плоскост, отделен от действителността. Мъжът от филма продължаваше да сипе неприлични слова в колата, а той, като зрител от друго измерение, преценяваше хладнокръвно и с безразличие случилото се. Ударът беше незначителен, сигурен беше в това. И двете коли се движеха много бавно. Трябваше да намери очилата, да слезе и да се разбере цивилизовано с другия шофьор. Нали за това имаше застраховки.

Когато слезе от колата, се подхлъзна на заледения паваж и щеше да падне по гръб, ако не се бе хванал за вратата. Осъзна, че дори да беше ударил спирачка, пак би се блъснал в другата кола, защото би се пързалял два или три метра, преди да спре. Другата кола, Лексус SC, бе ударена изотзад и силата на удара я бе бутнала напред. Като влачеше крака срещу вятъра, Ричард извървя краткото разстояние, отделящо го от другия шофьор, който също беше слязъл от колата. Първото му впечатление бе, че той е много млад, за да има шофьорска книжка, но като приближи повече, видя, че пред него стоеше дребна девойка. Беше облечена в панталони, черни гумени ботуши и яке с прекалено голям за нея размер. Качулка скриваше напълно главата й.

— Вината е моя. Извинете, не ви видях. Застраховката ми ще изплати щетите — й каза.

Момичето хвърли бърз поглед на счупения фар и на изкривения и открехнат капак. Опита безуспешно да го затвори, докато Ричард повтаряше за застраховката.

— Ако желаете ще повикаме полиция, но не е необходимо. Ето визитката ми, лесно ще ме намерите.

Тя сякаш не го чуваше. Видимо притеснена, продължи да удря капака с юмруци, докато накрая се примири, че няма да успее да го затвори, и се запъти към седалката толкова бързо, колкото й позволяваха поривите на вятъра, а Ричард я последва, настоявайки да й даде данните си. Тя седна в лексуса, без дори да го погледне, но той хвърли визитката си в скута й точно когато тя натискаше газта, без да успее да затвори вратата, която удари Ричард и го запрати седнал на улицата. Колата зави на ъгъла и се загуби. Ричард с усилие се изправи, търкайки затиснатата си от колата ръка. Заключи, че това бе един ужасен ден и че сега оставаше само и котката да умре.

В този вечерен час Ричард Боумастер, който обикновено ставаше в пет сутринта, за да иде на фитнес, би лежал в леглото си, броейки овце с излегнала се до него и мъркаща Дойс, но злощастните събития през деня бяха помрачили до такава степен настроението му, че той се подготви за мъките на безсънието, като седна да гледа някаква глупост по телевизията. Това щеше да поразведри ума му. Гледаше задължителната сексуална сцена, наблюдавайки как режисьорът се бори със сценария толкова отчаяно, колкото и актьорите в леглото, мъчещи се да въодушевят публиката със сладникава еротика, която само прекъсваше динамиката на действието. „Хайде, продължавайте с историята, дявол ви взел“, изкрещя към екрана, изпълнен с носталгия по времето, когато киното намекваше за сексуалния акт с дискретно затваряща се врата, угасваща лампа или догаряща в забравен пепелник цигара. Точно в този момент го стресна звънецът. Ричард погледна часовника, беше десет без двайсет вечерта; дори Свидетелите на Йехова, които от няколко седмици обикаляха квартала в търсене на последователи, не се осмеляваха да проповядват толкова късно. Озадачен, се запъти към вратата, без да пали лампата на входа, и се взря през стъклото, ала различи само някаква неопределена фигура в мрака. Канеше се да се върне при телевизора, когато звънецът отново го разтърси. В някакъв порив запали лампата и отвори вратата.