Исабель Альенде - Отвъд зимата

Настани се в студентски апартамент в Рио де Жанейро, замени твърдия португалски акцент с мекия бразилски, научи се да пие кайпириня, националното питие, приготвено от кашаса [12] Кашаса е силна алкохолна напитка, произведена от дестилацията на ферментирал сок от захарна тръстика. Използва се в различни тропически коктейли, най-известен от които е кайпириня. — Б. пр. и лимон, която се разливаше като киселина за акумулатор в стомаха му, и се хвърли не без известна предпазливост във вихрения живот на града. Тъй като най-привлекателните момичета се намираха по плажовете и в танцувалните зали, той реши да плува и да се научи на танци. Дотогава не му се бе представяла необходимост да танцува. Някой му препоръча школата на Анита Фариня, където се записа да учи самба и други модерни ритми, ала гръбнакът му бе скован както на толкова бели мъже, а и също от страх да не му се смеят. Беше най-слабият ученик в школата, но усилието му бе възнаградено, защото там се запозна с единствената си любов.

Далечните африкански корени на Анита Фариня намираха израз в пищните форми на тялото й с тънка талия, здрави крака и закръглен ханш, който се полюшваше на всяка крачка без никакво кокетство от нейна страна. Тя носеше музиката и грацията в кръвта си. В школата й разцъфваше в цялото си великолепие нейната природа, но навън Анита беше скромно момиче, затворена, с безупречно поведение и силно привързана към голямото си и шумно семейство. Практикуваше без фанатизъм своята религия — смесица от католически и анимистични вярвания, подправени с митологичен култ към женски богини. От време на време присъстваше със сестрите си в церемонии на кандомбле — религията на африканските роби, която преди се бе ограничавала единствено сред чернокожите общности, но вече печелеше все повече привърженици и в кръговете на белокожите от средната класа. Анита имаше свой ориша [13] Ориша — духове създатели и покровители на различните стихии в религията кандомбле, които поддържат равновесието между небесата и живота на смъртните. Според вярванията при раждането си всеки човек се свързва с един или друг ориша, който е способен да се вселява в него и така той да проявява качества, присъщи на съответното божество. — Б. пр. , свой божествен водач в осъществяване на съдбата си и това беше Йемая, богинята на плодовитостта, живота и океаните. Бе обяснила тези неща на Ричард в онзи единствен път, когато я придружи на една от церемониите, и той прие всичко като на шега. Това езичество, както и толкова други привички у Анита, му се бе сторило екзотично и очарователно. Тя също се смя с него, защото вярваше наполовина, но винаги беше за предпочитане да се вярва във всичко, вместо да не се вярва в нищо, така рискуваше по-малко да разгневи боговете, в случай че те съществуваха.

Ричард я преследваше с безумна решимост, неочаквана за толкова разумен като него мъж, докато накрая, след като бе приет от трийсет и седем членове на рода Фариня, успя да се ожени за нея. Преди това се наложи, съпровождан от баща си, който пристигна в Бразилия специално, за да не е сам синът му, Ричард да направи безброй посещения в знак на почит, без да споменава истинската им цел. Джоузеф Боумастер беше в траур от глава до пети заради неотдавнашната смърт на многообичната му съпруга Клое, ала ходеше закичен с червено цвете в петлика на сакото си, за да отпразнува годежа на своя син. Ричард би предпочел малка сватба, но само роднините и близките приятели на Анита вдигаха броя на гостите на над двеста. От страна на Ричард присъстваха единствено неговият баща, приятелят му Орасио Амадо-Кастро, който изненадващо долетя от Съединените щати, и Мария Тереза де Гуларт, която беше развила майчинска привързаност към красивия американски студент.

Вдовицата на президента, все още млада и красива — беше с двайсет и една години по-млада от съпруга си, — привлече вниманието на гостите и за Ричард бе ценна подкрепа срещу смазващата роднинска общност на Анита. Тя му посочи очевидното — женейки се за Анита, той се женеше и за нейното семейство.

Сватбата не бе организирана от младоженците, а от майката, сестрите и снахите на Анита — бъбриви и обичливи жени, които поддържаха постоянна връзка помежду си и бяха наясно с всички подробности от живота на всяка една от тях. Те се произнесоха по дребните детайли, като се започне от менюто на банкета и се стигне до кремавия дантелен воал, който трябваше да си сложи Анита, тъй като бе принадлежал на покойната й прабаба. Мъжете в семейството изпълняваха по-скоро декоративна роля и упражняваха властта си, когато имаха такава, извън дома. Всички се държаха толкова сърдечно с Ричард, че на него му бе нужно доста време, докато осъзнае, че семейство Фариня изпитва колективно недоверие в него. Нищо от това не го тревожеше, защото любовта му с Анита беше единственото нещо, което го вълнуваше. Нямаше как да предусети властта, която семейство Фариня щеше да упражнява в неговия брак.