Исабель Альенде - Отвъд зимата

В огледалото за задно виждане съзираше в далечината светлините на субаруто, които изчезваха на завоите и по-късно отново се появяваха, и се притесни, че Лусия може би беше толкова изморена, колкото и той. Трудно му беше да се установи в настоящето, мислите му се оплитаха, смесени с картини от миналото му.

В субаруто Евелин продължаваше шепнешком да се моли за Катрин Браун, както правеха в нейното село за покойниците. Душата на младата жена не беше успяла да отлети на небето, защото смъртта я бе отнесла внезапно, когато ни най-малко не бе очаквала, и тя беше застинала в плен по средата на пътя. Със сигурност продължаваше да е затворена в багажника. Това беше светотатство, грях, непростима липса на уважение. Кой щеше да изпрати Катрин с подходящите ритуали? Страдаща душа е най-скръбното нещо на този свят. Виновна беше тя — ако не беше взела колата, за да иде до аптеката, никога нямаше да узнае за съдбата на Катрин Браун, но понеже го беше сторила, двете се бяха оказали оковани. Необходими бяха много молитви за освобождението на тази душа и девет дни траур. Клетата Катрин, никой не я беше оплаквал, нито се беше сбогувал с нея. В селото на Евелин колеха петел, за да съпроводи покойника в отвъдното, и се пиеше ром като пожелание за лек път до небето.

Евелин не преставаше да се моли — една броеница, после втора и така още и още, а в това време, изморен от скимтене, Марсело бе заспал с увиснал език и притворени очи, едва наполовина покрити от клепачите. Лусия се присъедини за малко към Евелин в тези „Отче наш“ и „Аве Мария“, които бе научила в детството си и можеше да произнася без запъване, въпреки че не беше се молила от повече от четиридесет години. От монотонното повтаряне й се доспа и за да се поразвлече, тя започна да разказва на Евелин моменти от живота си и да я разпитва за нейния. Бяха се сближили и момичето заекваше по-малко.

Започна да се стъмва и отново заваля сняг, точно както Ричард се страхуваше, преди още да бяха стигнали до селото, където планираха да идат до тоалетна и да хапнат нещо. Трябваше да намалят скоростта. Той опита да се свърже с Лусия по мобилния, но понеже нямаше сигнал, спря край пътя с включен мигач. Лусия спря зад него и успяха да изчистят леда от стъклата, да пръснат спрей против замръзване и да си поделят термос с горещ шоколад и кифлички. Наложи се да убедят Евелин, че моментът не беше подходящ за пост в памет на Катрин и че молитвите бяха достатъчни. Температурата вътре в лексуса беше като тази навън и въпреки всички дрехи върху себе си, Ричард трепереше от студ. Възползва се от спирането, за да изтегне крака и да се посгрее, подскачайки и пляскайки с ръце. Увери се, че всичко в двете коли е наред, показа за пореден път картата на Лусия и даде заповед да продължат.

— Колко остава? — го попита тя.

— Доста. Няма да има време за хапване.

— Вече шест часа шофираме, Ричард

— Аз също съм изморен и освен това умирам от студ, ще ме хване пневмония, усещам я вече в костите, но трябва да стигнем до колибата по светло. Отдалечена е и ако не видя пътя, може да я подминем.

— А джипиесът?

— Не може да ми покаже отклонението. Винаги съм намирал пътя сам, но ми е нужна светлина. Какво му стана на това чиуауа?

— Нищо.

— Изглежда мъртво.

— Така е, когато спи.

— Какво грозно животно!

— Да не те чуе, Ричард. Трябва да се изпишкам.

— Давай още сега. Внимавай да не ти замръзне задникът.

Двете жени клекнаха до колата, докато Ричард уринираше зад тях. Марсело вдигна муцунка, защото се усети изоставен, хвърли поглед навън и реши да стиска. По никакъв начин не можеше да бъде убеден да стъпи в снега.

Тръгнаха отново и двайсет и шест километра по-нататък наближиха малко село — главна улица с обичайните магазинчета, бензиностанция, два бара и едноетажни къщи. Ричард осъзна, че няма как да успеят да стигнат по светло до езерото и реши да пренощуват в селото. Вятърът и студът се бяха усилили и той трябваше да се стопли, боляха го челюстите от тракане със зъби. Мисълта да прекарат нощта в хотел го притесняваше, не искаше да привличат вниманието, но още по-лошо би било да продължат в тъмното и да се загубят. Мобилните телефони имаха покритие и можа да съобщи на Лусия за промяната в плана. Нямаше голяма надежда да намерят прилично място за нощуване, но на пътя им се изпречи мотел, чиито стаи излизаха направо на паркинга и те можеха да минат незабелязани. На рецепцията, просмукана с мирис на креозот, им съобщиха, че мотелът е в ремонт и разполагат само с една стая. Ричард плати 49,90 долара в брой и отиде да извика жените.