Исабель Альенде - Отвъд зимата

Експрес „Отвличане“, така го знаели всички. Разчитайки на молитвите на светеца и плащайки на „Сетас“, Кабрера бил горе-долу спокоен. Така си вървели нещата открай време.

Завариха свещеника бос със запретнати крачоли и мърлява тениска да сортира здрави плодове и зеленчуци от кашони с презряла стока, която му даряваха от пазара. Голяма локва от плодов сок на земята привличаше мухите със сладникавия аромат на гнило. Отец Лео посрещна Кабрера благодарен за финансовия му принос и за това, че се бе нагърбил да убеди и други койоти да купуват тази великолепна осигуровка, подкрепяна от небесата.

Евелин и другарите й си свалиха маратонките, влязоха в локвата от разкашкани плодове и зеленчуци и помогнаха за спасяването на онези, които можеха да влязат в употреба в църковната кухня, а в това време свещеникът отиде да си почине малко на сянка и да осведоми приятеля си Кабрера за новите затруднения, измислени от янките, които освен с лампи за нощно гледане и апарати за засичане на телесна температура, бяха осеяли пустинята със сеизмични сензори, които регистрираха стъпките по земята. Обсъдиха последните събития — евфемизъм за нападения. Не ползваха също и термини като „банда“ или „нарко“. Трябваше да си мерят приказките.

От църквата в Сан Хосе Берто Кабрера ги заведе в един от лагерите край бреговете на Рио Гранде — окаяни селища от картон, брезент, дюшеци, скитащи кучета, плъхове и отпадъци, временен подслон за просяци, престъпници, наркомани и мигранти, които изчакваха там своя шанс. „Ще останем тук, докато настъпи моментът да рискуваме и да се прехвърлим отвъде “, им каза. Пътниците му се осмелиха да намекнат, че сделката била друга. Госпожата от хлебарницата в Гватемала им била обещала, че ще спят в хотели.

— Ама вие забравихте ли в колко хотели спахме? Тук на границата човек трябва да се задоволи с каквото има. Комуто не харесва, да си върви откъдето е дошъл — отвърна койотът.

От лагера се виждаше как от другата страна, откъм Съединените щати, денем и нощем патрулират камери, светлини, агенти във военни коли, лодки и хеликоптери. По високоговорители предупреждаваха, че който влезе във водата, навлиза в американска територия и трябва да се върне. През последните години бяха подсилили охраната на границата с хиляди агенти, снабдени с най-модерна техника, ала отчаяните хора винаги намираха начин да измамят надзора. Като видя колко са изплашени клиентите му при вида на широката и пълноводна река със зеленясали води пред тях, Кабрера им обясни, че се давят само глупаците, които се опитват да преминат с плуване или вкопчени във въжета. По този начин умирали стотици всяка година и подпухналите им тела оставали пленени между скалите, заклещени сред тръстиките по брега или бивали отнесени до Мексиканския залив. Живот или смърт — това зависело от информираността — да знаеш къде, как и кога да преминеш. И все пак най-голямата опасност не била реката, предупреди ги той, а пустинята с адските температури, които разтапяли и камъка, лишени от вода и дебнени от скорпиони, изгладнели диви котки и койоти. Който се загубел в пустинята, бил обречен на сигурна смърт в рамките на един или два дни. Гърмящата змия, кораловата змия, мокасиновата и бързата индигово синя змия излизали да ловуват нощем, когато мигрантите тръгвали на път, понеже денем жегата била убийствена. Не можели да използват фенери, тъй като биха ги издали, и трябвало да се уповават на молитвите и на късмета си. Повтори им, че били пътници от категория лукс и нямало да бъдат захвърлени в пустинята на произвола на пепелянките. Неговата мисия щяла да завърши, когато прекосели Рио Гранде, но в Съединените щати щял да ги чака неговият съдружник, готов да ги заведе на сигурно място.

Пътниците се настаниха неохотно в лагера под импровизиран картонен покрив, който им осигуряваше някакво подобие на сянка в задушната горещина през деня и илюзия за сигурност през нощта. За разлика от други мигранти, които спяха увити в найлонови чували, хранеха се веднъж на ден в някоя църква или припечелваха по няколко песо с каквато работа им паднеше, те разполагаха със сума, която техният койот им даваше ежедневно, за да си купят храна и бутилирана вода.

В това време Кабрера тръгна да търси свой познат, за когото предполагаше, че е дрогиран някъде наоколо и който трябваше да ги преведе от другата страна. Преди да тръгне, ги инструктира да не се делят и да не оставят момичето нито за миг само; бяха обградени от безскрупулни хора, на първо място от наркоманите, които бяха способни да убият човек за едните маратонки или раница. В лагера храната беше оскъдна, но се намираха в изобилие алкохол, марихуана, крек, хероин и голям асортимент от насипни, безименни таблетки, които, смесени с алкохол, можеха да причинят дори смърт.