Исабель Альенде - Отвъд зимата

Понеже бе без глас, Евелин дори не можеше да проси и защото можеше да попадне в ръцете на всеки сутеньор от многото, които излизаха на лов за сами момичета, Кабрера я караше във фургонетката със себе си. Безмълвна и незабележима, Евелин чакаше там, докато той уреждаше съмнителни сделки по мобилния си телефон или се забавляваше в долнопробни вертепи с платени жени. В зори пристигаше, олюлявайки се и със стъклен поглед, заварваше я да спи, свита на седалката, и си даваше сметка, че момичето бе прекарало цял ден и цяла нощ без храна и без вода. „Какъв кучи син съм само!“, процеждаше и тръгваше да търси отворено заведение, където тя да отиде до тоалетна и да се наяде до насита.

— Единствено ти си си виновна, глупачке. Като не говориш, ще си умреш от глад в този скапан свят. Как ще се оправяш сама на север? — укоряваше я той с неволна нотка на нежност.

След четири дни изписаха от болницата бебето на Мария Инес, но койотът реши, че в никакъв случай не биваше да рискуват и да продължават пътуването с него, можеше да умре по пътя. Оставаше им най-тежката част — да прекосят Рио Гранде и после пустинята. Каза на Мария Инес да избере между това да остане в Мексико известно време, като работи каквото намери, което щеше да е трудно, тъй като кой би я наел с невръстно бебе на ръце, или да се върне в Гватемала. Жената избра да се върне и се сбогува със спътниците си, които се бяха превърнали в нейно семейство.

Така, след като настани Мария Инес и детето й в автобуса, Берто Кабрера натовари клиентите си на фургонетката и тръгна с тях към Тамаулипас. Разказа им, че в предишно пътуване го нападнали на вратата на някакъв хотел двама типове в костюми и вратовръзки с вид на чиновници, които му отнесли парите и мобилния телефон. Оттогава внимавал с този вид хотели, където често отсядали койоти и пътници, защото миграционните власти, федералната полиция и детективите ги държали на прицел.

Пренощуваха в дома на познат на Кабрера, наблъскани плътно един до друг на пода върху одеялата, които носеха във фургонетката. На другата сутрин тръгнаха към Нуево Ларедо, последния етап в Мексико, и след няколко часа вече стояха на площад „Идалго“ в самия център на града заедно със стотици мигранти от Мексико и Централна Америка и с всякакви трафиканти, предлагащи услугите си. Девет организирани групи от контрабандисти действали в Нуево Ларедо и всяка една се състояла от над стотина гангстери. Имали ужасна слава — крадели, изнасилвали, а някои били свързани с разбойнически банди или със сутеньори, им обясни.

— Не са хора почтени като мен. За времето, откак съм в тоя занаят, никой не е могъл лоша дума да каже за мен. Аз пазя честта си, отговорен съм — каза им Кабрера.

Купиха карти, за да се обадят по телефона, и съобщиха на семействата си, че са на границата. Евелин се обади на отец Бенито, но толкова пелтечеше, че Кабрера й взе слушалката.

— Девойчето е добре, не се тревожете, казва, че праща поздрави на баба си. Скоро ще се прехвърлим от другата страна. Направете ми тази услуга да се обадите на майка й и да й заръчате да е готова — му каза.

Заведе ги да хапнат такос и буритос [10] Такос и буритос са традиционни мексикански ястия, представляващи царевични питки с различен пълнеж. — Б. пр. на улична сергия и оттам в църквата на Сан Хосе, за да изпълни обещанието си към отец Лео. Обясни им, че свещеникът бил толкова свят човек, колкото и Олга Санчес, не спял, защото денем и нощем подпомагал безконечната върволица от мигранти и други нуждаещи се с вода, храна, първа помощ, телефон и духовна утеха, която им предоставял под формата на поучителни разкази и истории, съчинени на момента. При всяко свое пътуване Берто Кабрера се отбивал в епархийската църква, за да дари пет процента от това, което получавал от клиентите след приспадане на разходите, и в замяна да получел благословията на отеца и няколко молитви за благото на пътниците му; това било нещо като трудова осигуровка, такса, която плащал на небесата за това, че го закриляли, обясняваше през смях. Разбира се, освен това плащал своя дял и на най-страховитите главорези от „Сетас“ [11] Мексиканска престъпна организация, считана от американското правителство за най-модерно оборудваната, най-безогледна и най-опасна, действаща в Мексико, отдавна надхвърлила традиционните сфери на действие като наркотрафик и сексуална експлоатация. — Б. пр. , за да се подсигури, че нямало да отвлекат клиентите му. В случай че това се случело, „Сетас“ взимали откуп на глава, който близките на отвлечения трябвало да изплатят, за да бъде запазен животът му.