Исабель Альенде - Отвъд зимата

— Коя е Катрин? — попита Ричард Евелин.

— Рехабилитаторката на Франки. Занимава се с него всеки понеделник и четвъртък. Научи ме да правя някои от упражненията с детето.

— Тоест става дума за човек, познат в дома. Как каза, че се наричат господарите ти?

— Шерил и Франк Лерой.

— И изглежда, че Франк Лерой е виновен за…

— Защо предполагаш това, Ричард? Не трябва нищо да приемаме за даденост, ако нямаме доказателства — намеси се Лусия.

— Ако тази жена бе починала от естествена смърт, нямаше да е в багажника на колата на Франк Лерой.

— Може да е било катастрофа.

— Ами да, напъхала се е с главата напред в багажника, увила се е в килима, затворила е капака, издъхнала е от глад и никой не е разбрал. Малко вероятно. Някой я е убил, няма място за съмнение, Лусия, и е възнамерявал да се отърве от трупа, когато разчистят снега. Сега вероятно се пита какво, по дяволите, е станало с колата му и с мъртвото тяло.

— Хайде, Евелин, помисли малко, как според теб тази млада жена се е озовала в багажника? — я попита Лусия.

— Не знам, не знам…

— Кога я видя за последен път?

— Идваше в понеделник и четвъртък — повтори момичето.

— Миналия четвъртък?

— Да, дойде в осем сутринта, но си тръгна почти веднага, защото показателите за кръвната захар на Франки не бяха добри. Госпожата беше много ядосана. Каза на Катрин да си върви и повече да не се вясва.

— Караха ли се?

— Да.

— Какво имаше госпожа Лерой против тази жена?

— Наричаше я невъзпитана и вулгарна.

— В лицето ли й го казваше?

— Казваше го на мен. И на мъжа си.

Евелин им разказа, че Катрин Браун лекувала Франки от една година. От самото начало се държала лошо с Шерил Лерой, която я смятала за предизвикателна, защото идвала на работа с деколтирани тениски, които излагали половината от гърдите й на показ, най-обикновена мръсница с обноски на старшина, казвала за нея; освен това не отчитала никакъв напредък у Франки. Била дала указания на Евелин да присъства винаги когато Катрин Браун раздвижва детето и да я вика незабавно, ако забележи, че го пресилва. Нямала й доверие, смятала, че е много груба с упражненията. На два пъти искала да я изхвърли, но мъжът й се противопоставил, както правел обикновено с всички нейни инициативи. Според него Франки бил разглезено хлапе, а Шерил ревнувала от рехабилитаторката, защото била млада и красива, това било всичко. От своя страна Катрин Браун също злословела срещу госпожата зад гърба й, смятала, че тя се държи със сина си като с бебе, а децата имат нужда от здрава ръка, Франки трябвало да се храни сам — щом можел да ползва компютъра, значи можел да държи и лъжицата и да си мие зъбите, но нима било възможно да се научи при такава майка алкохоличка и наркоманка, която прекарвала деня във фитнеса, като че ли така можела да спре старостта. Мъжът й щял да я зареже. Със сигурност.

Евелин изслушвала изповедите и на двете, без да разсъждава, без нищо да повтаря. Баба й натъркала веднъж устата на братята й с белина, защото говорели мръсотии, а нейната, понеже разпространявала клюки. Разбирала за разправиите на господарите си, понеже стените в къщата не умеели да пазят тайни. Франк Лерой, толкова студен със служителите си и със сина си, толкова безучастен дори когато детето изпадало в криза или в истерични пристъпи, побеснявал срещу жена си при най-малкия повод. Във въпросния четвъртък, разтревожена от хипогликемията на Франки, за която подозирала, че била причинена от рехабилитаторката, Шерил нарушила разпорежданията на мъжа си.

— Понякога господин Лерой заплашва госпожата — им каза Евелин. — Веднъж пъхна пистолет в устата й. Не съм ги шпионирала, кълна се. Вратата беше открехната. Каза й, че ще убие нея и Франки.

— Бие ли жена си? А Франки? — попита го Лусия.

— На детето не посяга, но Франки е наясно, че баща му не го обича.

— Не ми отговори дали бие жена си.

— Понякога госпожата има синини по тялото, но никога по лицето. Казва, че са от падане.

— Ти вярваш ли й?

— Тя пада от хапчетата или от уискито и тогава трябва да я вдигам от пода и да я слагам да си легне. Но червените белези като от камшик са от разправиите й с господин Лерой. Жал ми е за госпожа Лерой, никак не е щастлива.

— Че как да е с такъв мъж и с това дете…

— Обожава Франки. Казва, че с обич и с рехабилитация състоянието му ще се подобри.

— Това е невъзможно — промърмори Ричард.

— Франки е единствената радост на госпожата, доколкото мога да преценя. Те много се обичат. Ако можехте да видите как Франки грее от щастие, когато майка му е с него! С часове играят. Много често госпожата спи при него.