Исабель Альенде - Отвъд зимата

Пътуванията на Лена до Канада започнаха да се разреждат, но кореспонденцията с дъщеря й зачести, започна да й пише всеки ден, а Лусия й отговаряше няколко пъти седмично. Писмата се разминаваха във въздуха като разговор между глухи, но нито една от двете не чакаше отговор, за да пише. Тази оживена кореспонденция представляваше дневник на два живота, запис на ежедневието. С времето писмата се превърнаха в жизнена необходимост за Лусия, това, което не написваше на майка си, сякаш не се беше случвало, беше забравен живот. В този нескончаем писмовен диалог — едната от Ванкувър, а другата от Сантяго — те изградиха толкова дълбоко приятелство, че когато Лусия се завърна в Чили, се познаваха по-добре, отколкото ако винаги бяха живели заедно.

В едно от пътуванията си Лена, разказвайки за момчето, което й бяха доставили вместо Енрике, реши да разкрие пред дъщеря си истината за нейния баща, скривана толкова години наред.

— Ако младежът, който ми връчиха в онзи ковчег, не е твоят полубрат, някъде по света живее мъж приблизително на твоята възраст, който носи твоето фамилно име и твоята кръв — й обясни.

— Как се казва? — попита Лусия толкова изненадана от новината, че баща й е имал две жени, че гласът с мъка излезе от гърлото й.

— Енрике Марас, като баща ти и брат ти. Мъчих се да го открия, Лусия, но той и майка му са се изпарили като дим. Трябва да разбера дали онова момче в гробищата е синът на баща ти от другата му жена.

— Няма значение, мамо. Вероятността да е брат ми, е нищожна, това се случва само в телевизионните сериали. Истината е, както са ти казали във Викарийството, че стават грешки със самоличността на жертвите. Не се нагърбвай с издирването на този млад мъж. От години те преследва мисълта за съдбата на Енрике; приеми истината, колкото и да е страшна, преди да си полудяла.

— Напълно с разума си съм, Лусия. Ще приема смъртта на брат ти, когато получа доказателство, никога преди това.

Лусия й призна, че в детството си нито тя, нито Енрике повярвали на версията за катастрофата с баща им, била обвеяна с толкова загадъчност, че звучала като измислица. Как да повярват, като никога не забелязали проява на траур, нито отишли на гроба. Нямали друг избор, освен да се примирят с някакво неправдоподобно обяснение и предпазливо мълчание. Те си измисляли алтернативни версии — че баща им бил другаде, че извършил престъпление и се укривал, или че бил заминал на лов за крокодили в Австралия. Всяко обяснение звучало по-правдоподобно от официалното, което гласяло: мъртъв е, не разпитвайте повече.

— Вие бяхте много малки, Лусия, не можехте да разберете същността на смъртта и мой дълг беше да ви предпазя от болката. Стори ми се най-безболезнено да забравите баща си. Действах с греховна надменност, знам. Поставих си за цел да го заместя, да бъда и баща, и майка за децата си.

— Направила си много добре, мамо, но се питам дали би постъпила по същия начин, ако той не беше многоженец.

— Със сигурност не, Лусия. В този случай вероятно бих го идеализирала. Тласкаше ме най-вече омразата, и срамът. Не исках да ви замърсявам с грозотата на случилото се. Затова и по-късно, когато вече бяхте способни да разберете, не ви говорех за него. Знам, че сте имали нужда от баща.

— По-малко, отколкото си представяш, мамо. Вярно е, че би било за предпочитане да имаме баща, но ти се справи доста добре с отглеждането и възпитанието ни.

— Липсата на баща оставя празнина в сърцето на една жена, Лусия. Всяко момиче има нужда да се чувства закриляно, потребна й е мъжка енергия, за да развие доверие в мъжете и по-късно да може да се отдаде на любовта. Коя е женската версия на Едиповия комплекс? Електра? Ти отрасна без баща. Нищо чудно, че си толкова независима и скачаш от една любов на друга, търсиш непрекъснато сигурността на бащата.

— Моля те, мамо! Това са измислици а ла Фройд. Не търся баща си в любовниците си. А и не скачам от легло на легло. Аз съм доказано моногамна и любовта ми трае дълго, освен ако въпросният тип е безнадежден смотаняк — каза Лусия и избухнаха в смях, мислейки за зарязания в Монреал революционер.

След като Евелин Ортега идентифицира Катрин Браун, завързаха отново капака на багажника и поеха обратно към къщи. Понеже така и така бяха навън, Ричард взе лопатата и разчисти снега пред вратата на мазето, за да може Лусия да вземе остатъка от яхнията, храната на Марсело и тоалетните си принадлежности. В кухнята на Ричард си поделиха вкусната хранителна яхния и свариха още една кана с кафе. Разсеял се покрай толкова сътресения, Ричард за втори път яде от яхнията, въпреки плаващите в нея парчета телешко сред картофи, зелен фасул и тиква. Беше съумял да овладее парещите кризи в храносмилателната си система с дисциплина. Не вкусваше глутен, беше алергичен към лактозата и не пиеше алкохол поради много по-сериозна от язвата причина. Идеална за него би била напълно растителна диета, но се нуждаеше от протеини и затова беше включил в храната си някои морски продукти без живак, шест екологични яйца и сто грама твърдо сирене седмично. Придържаше се към петнайсетдневен план, тоест към две строго определени менюта на месец; затова купуваше точно колкото му беше необходимо и го готвеше в предварително установен ред, така че нищо да не се разваля. В неделя импровизираше с пресните предложения на пазара и това беше една от малките волности на въображението, които си позволяваше. Не докосваше месо от бозайници, понеже се беше зарекъл да не вкусва животни, които не би могъл да убие, нито птиче месо, понеже изпитваше ужас от промишлените птицеферми и защото бе неспособен да извие врата на едно пиле. Обичаше да готви и понякога, когато ястието му се получеше особено вкусно, си представяше, че може да го сподели с някого, като например с Лусия Марас, която се бе оказала по-интересна от предишните наематели на сутерена. Все по-често мислеше за нея и се радваше, че е в неговия дом макар и под невероятния претекст, който им предоставяше Евелин Ортега. Всъщност той се радваше много повече, отколкото обстоятелствата позволяваха; нещо странно се случваше с него, трябваше да внимава.