Исабель Альенде - Отвъд зимата

Не след дълго отварата започна да действа и момичето вече не можеше да стои седнало, катурна се на една страна, а главата й се отпусна в скута на баба й. Костите й омекнаха, тялото й се разтвори като сол в блестящо море и тя се почувства обгърната от фантастични вихри в ярки цветове — слънчогледово жълто, обсидианово черно, изумруденозелено. Отвратителният вкус на чая изпълни устата й и тя повърна на силни тласъци в пластмасов съд, който Фелиситас сложи пред нея. Най-сетне гаденето се успокои и Евелин отново легна разтреперана в полите на баба си. Виденията бързо се следваха — в някои се явяваше майка й такава, каквато я беше видяла за последен път; в други се редяха сцени от детството й — как се къпе в реката с други деца, как е на пет години и седи на раменете на големия си брат; появи се и един ягуар с две малки, сетне отново майка й и някакъв непознат мъж, може би баща й. И изведнъж се озова при моста, където висеше брат й. Закрещя ужасено. Беше сама с Грегорио. Топлата мараня, залепнала като пот за земята, шепотът на бананови храсти, огромните сини мухи, черните птици, заковани неподвижно в полет, вкаменени в небето, жестоките, кръвожадни цветя, плаващи по ръждивата вода на реката, и разпънатият й на кръст брат. Евелин продължаваше да крещи още и още, докато безуспешно се опитваше да избяга и да се скрие — не можеше да помръдне и най-малкия мускул, беше се превърнала в камък. В далечината дочу някакъв глас, който напевно редеше молитви на езика на маите, и й се стори, че я люлеят и приспиват. След цяла вечност се успокои и се осмели да вдигне поглед; тогава видя, че Грегорио вече не е увиснал като говедо в кланица, а стои прав на моста, жив и здрав, без татуировки, както преди да изгуби невинността си. До него стоеше Андрес, също невредим, и я викаше или може би се сбогуваше с неопределено махане с ръка. Тя им изпрати целувка от разстояние и братята й се усмихнаха, а сетне бавно се изгубиха на фона на едно пурпурно небе. Времето се усука и оплете, вече не знаеше дали е преди, или след, нито как се нижеха минутите и часовете. Предаде се напълно на неумолимата сила на дрогата и тогава се отърси от страха. Майката ягуар се върна с малките си и тя събра смелост да прокара ръка по гърба й, козината й беше твърда и миришеше на блато. Тази огромна жълта котка на няколко пъти идваше при нея, докато тя влизаше и излизаше от най-различни видения; наблюдаваше я с кехлибарените си очи, показваше й пътя, когато се загубеше в абстрактни лабиринти, закриляше я, когато я дебнеха злонамерени същества.

След няколко часа Евелин излезе от магичния свят и видя, че лежи върху нар, затрупана с одеяла, замаяна, с болезнено тяло и без никаква представа къде се намира. Когато успя да фокусира погледа си, видя, че баба й седи до нея, шепне молитви с броеница в ръка, и различи също друга жена, която не позна, докато тя не произнесе името си — Фелиситас. „Кажи ми какво видя, детето ми“, нареди й знахарката. Евелин направи върховно усилие, за да извади глас и да оформи думи, ала беше много изморена и успя само да пророни, заеквайки „брат“ и „ягуар“. „Женска ли беше?“, попита знахарката. Момичето кимна. „Аз нося женската сила — каза лечителката. — Това е силата на живота, която са притежавали древните — както жените, така и мъжете. Днес у мъжете тя е приспана, затова има войни. Ала тази сила ще се събуди, ще се въздигне Великият Дух, ще настъпи мир и ще престанат злините. Не го казвам само аз. Говорят го всички стари и мъдри мъже и жени в туземските народи, които съм посетила. Ти също притежаваш женската сила. Затова те е навестила майката ягуар. Помни това. И не забравяй, че твоите братя са при духовете и не страдат.“

Изтощена, Евелин потъна в мъртвешки сън без сънища и няколко часа по-късно се събуди на твърдото легло на Фелиситас освежена, със съзнание за преживяното и гладна. Погълна лакомо боба и питките, които й поднесе знахарката, и когато й благодари, гласът й излезе неравен, но звучен. „Твоята болест не идва от тялото, а от душата. Може да мине от само себе си, може за известно време да се излекува и после пак да се върне, защото е много упорита, а може и никога да не изчезне. Ще видим“, предрече Фелиситас. Преди да изпрати посетителките си, тя даде на Евелин изображение с лика на Богородица, благословено от папа Йоан Павел по време на посещението му в Гватемала, и малък амулет от дялан камък със страшната фигура на Печел, богинята ягуар. „Ще има да страдаш, момичето ми, но ще имаш две добродетелни закрилници. Едната е свещената майка ягуар на маите, другата е святата майка на християните. Призовавай ги и те ще ти се притичат на помощ.“