Исабель Альенде - Отвъд зимата

Първа дотича една съседка, а след нея се завтекоха една по една и други жени. Няколко се спуснаха към обезумялата Консепсион, а други установиха, че нищо не можеше да се направи за Андрес, но Евелин още дишаше. Изпратиха някакво момче с колело да иде в полицията и захванаха с мъка да съживяват Евелин, без да я вдигат заради изкълчената ръка и защото кървеше от устата и отдолу.

Отец Бенито пристигна с камионетката си преди полицията. Завари къщата пълна с хора, които обсъждаха и се опитваха да помогнат някак. Бяха положили тялото на Андрес на масата, бяха наместили главата му и увили прерязания врат с шал, бяха го измили с мокри кърпи и търсеха риза, за да му придадат по-приемлив вид, а в това време други жени слагаха компреси със студена вода на Евелин и се мъчеха да утешат Консепсион. Свещеникът разбра, че вече беше късно да бъдат съхранени доказателствата, пипани и стъпкани от всички тези добронамерени съседи, но от друга страна това нямаше голямо значение, като се има предвид небрежността на полицията. Вероятно властите нямаше изобщо да се заинтересуват от това бедно семейство. При появата на отчето хората се отдръпнаха с уважение и надежда, сякаш божествените сили, които той представляваше, можеха да отменят трагедията. Само за една секунда отец Бенито прецени състоянието на Евелин. Уви ръката й в кърпа и нареди да сложат дюшек в камионетката му, а на жените заръча да подпъхнат едно одеяло под момичето; четирима души я вдигнаха на ръце и я поставиха да легне върху дюшека. Нареди на Консепсион да го придружи, а на останалите да чакат на място полицаите, ако изобщо дойдеха.

Бабата и две жени тръгнаха със свещеника към клиниката на мисионерите евангелисти, разположена на единайсет километра разстояние, където винаги имаше един или двама лекари на смяна, тъй като обслужваше няколко села в околността. За пръв път в живота си отец Бенито, който беше истинска фурия на волана, караше внимателно, защото при всяка дупка и завой на пътя Евелин стенеше. Когато стигнаха, я пренесоха от камионетката в болницата върху одеялото като в хамак и я поставиха върху носилка. Прие я лекарка на име Нурия Кастел, която се оказа каталонка и агностичка, както по-късно установи отец Бенито. Нищо евангелистко нямаше в нея. Кърпата беше паднала от дясната ръка на Евелин; съдейки по нараняванията, вероятно имаше счупени ребра, но рентгеновите снимки щяха да покажат, каза докторката. Беше получила също удари по лицето и може би мозъчни контузии. Беше в съзнание и отваряше очи, но мълвеше несвързано, не разпознаваше баба си, нито се ориентираше къде е.

— Какво й се е случило? — попита каталонката.

— Нахълтали в къщата. Струва ми се, че е видяла как са убили брат й — обясни отец Бенито.

— Много е вероятно да са принудили братът да гледа какво правят с нея, преди да го убият.

— Господи Исусе! — възкликна свещеникът и удари с юмрук по стената.

— По-внимателно с болницата, малко й трябва, а и наскоро боядисвахме. Ще прегледам момичето, за да установя вътрешните увреждания — каза Нурия Кастел и въздъхна с изградено от опит примирение.

Отец Бенито се обади по телефона на Мириам. Този път беше принуден да й разкаже суровата истина и да й поиска пари за погребението на още едно от децата й, както и за да плати веднага на водач, който да прехвърли Евелин на север. Момичето беше в непосредствена опасност, защото от „Мара Салватруча“ щяха да се постараят да я унищожат, за да не разпознае агресорите. Сломена и разплакана, неспособна да осмисли трагедията, Мириам му обясни, че за погребението на Грегорио бе посегнала на парите, които спестявала, за да поеме разноските по пътуването на Андрес, когато завършел училище, както му била обещала. Не й останали много, но щяла да намери колкото може повече назаем за Евелин.

Евелин прекара няколко дни в клиниката, докато започна да преглъща плодов сок и царевична каша и да пристъпва едва-едва. Баба й се върна у дома, за да се погрижи за погребението на Андрес. Отец Бенито се яви в полицейския участък и пусна в употреба мощния си глас с испански акцент, за да изиска копие от доклада за случилото се със семейство Ортега, подписан и надлежно подпечатан. Никой не си направи труда да разпита Евелин, а дори и да бяха опитали, нямаше да има голяма полза, защото момичето не беше на себе си. Свещеникът поиска и от Нурия Кастел копие от медицинската епикриза с мисълта, че в някой момент можеше да му потрябва. През тези дни каталонската лекарка и баският йезуит имаха възможност няколко пъти да прекарат известно време заедно. Водиха обширни дискусии относно божественото, без да постигнат съгласие, но пък откриха, че ги обединяват едни и същи принципи по отношение на всичко човешко. „Жалко, че си свещеник, Бенито. Толкова красив и ерген, какво разхищение“, шегуваше се докторката, докато пиеха кафе.