Исабель Альенде - Отвъд зимата

Бандата беше изпълнила заплахата си да отмъсти. Предателството на Грегорио трябва да е било много сериозно, за да заслужи такова наказание, си помисли свещеникът, въпреки че можеше и да е било обикновена страхливост или обида в лош момент. Невъзможно беше да узнае, не познаваше законите в техния свят.

— Проклети нещастници — промърмори в един от разговорите си с лекарката.

— Тези бандити не са се родили извратени, Бенито, някога са били невинни хлапаци, но са расли в мизерия, в беззаконие, без герои, на които да подражават. Виждал ли си просещи деца? Или такива, които продават игли и бутилки вода по пътищата? Ровейки в боклуците и спейки без покрив над главите си при плъховете!

— Виждал съм ги, Нурия. Няма нищо, което да не съм видял в тази страна.

— В бандата поне не гладуват.

— Това насилие е резултат от една безкрайна война срещу бедните. Двеста хиляди избити индианци, петдесет хиляди изчезнали, един милион и половина разпръснати. Това е малка държава, пресметни какъв процент от населението представлява всичко това.

Ти си много млада, Нурия, няма как да знаеш за тези неща.

— Не ме подценявай, човече. Ясно ми е за какво говориш.

— Военните извършваха жестокости срещу хора като себе си, от същата раса, от същата класа, от същата неизчерпаема мизерия. Изпълнявали са заповеди, вярно е, ала са ги изпълнявали дрогирани от и пристрастени към най-мощния наркотик — власт и безнаказаност.

— Ти и аз сме късметлии, Бенито, защото не ни се е паднало да опитаме от него. Ако притежаваше власт и безнаказаност, би ли наказал виновните със същите страдания, които те причиняват на жертвите си? — попита го тя.

— Предполагам, че да.

— А при това си свещеник и твоят Бог ти повелява да простиш.

— Това да си подложиш и другата буза винаги ми се е струвало глупост, помага единствено да получиш още една плесница — възрази той.

— Щом ти се изкушаваш от отмъщението, представи си как ли е за обикновените смъртни. Аз бих кастрирала без упойка изнасилвачите на Евелин.

— Моята вяра в Христос се клати на всяка стъпка, Нурия. Сигурно защото съм баск и неук като баща си, да почива в мир; искам да кажа, че ако се бях родил в Люксембург, може би нямаше да съм изпълнен с такова негодувание.

— На този свят му трябват повече негодуващи като теб, Бенито.

Неговата ярост беше стара. От години свещеникът се бореше с нея и смяташе, че на неговата възраст след всичко преживяно и всичко видяно, вече беше време да сключи примирие с действителността. С годините не беше станал нито по-учен, нито по-кротък, а само по-голям бунтар. В младостта му бунтът беше насочен срещу правителството, военните, американците, вечните богати, а сега — срещу полицията и корумпираните политици, срещу наркобосовете и трафикантите, гангстерите и толкова още други виновни за целия този ужас. Вече трийсет и шест години живееше в Централна Америка с две прекъсвания — когато беше изпратен за наказание в Конго за една година, и в продължение на няколко месеца, през които се оттегли в Естрамадура [7] Испанска автономна област. — Б. пр. , за да изкупи греховната си надменност и за да бъде охладена страстта му за правда, след като през 1982 година бе хвърлен в затвора. Беше служил на Църквата в Хондурас, Салвадор и Гватемала, наричани сега Триъгълникът на смъртта, най-жестокото място на света, без да е във война, и за толкова време не беше се научил да съжителства с несправедливостта и неравенството.

— Вероятно е трудно да си свещеник с характер като твоя — усмихна се тя.

— Обетът за подчинение тежи цял тон, Нурия, но никога не съм поставял под съмнение вярата си в своето призвание.

— А обетът за целомъдрие? Влюбвал ли си се някога?

— Доста често, но Господ ми помага и бързо ми минава, така че не се опитвай да ме прелъстяваш.

След като погреба Андрес при брат му, бабата се върна при внучката си в клиниката. Отец Бенито ги заведе в дома на свои приятели в Соола, където щяха да са в безопасност, докато Евелин се възстановеше и докато той намереше сигурен водач за пътуването й до Съединените щати. Момичето беше с превръзка за обездвижване на ръката, а дишането беше истинско изтезание за ребрата й. Беше отслабнала много след смъртта на Грегорио. През тези седмици бяха изчезнали заоблените форми на девическото й тяло, беше слаба и крехка, при по-силен полъх на вятъра можеше да политне в небесата. Не беше разказала нищо за случилото се в онази зловеща Велика събота; всъщност не беше промълвила нито дума, откакто се беше събудила върху дюшека в камионетката. Имаше надежда да не е видяла как колят брат й, по това време вече да е била в несвяст. Доктор Кастел нареди да се въздържат от задаване на въпроси; беше травмирана и се нуждаеше от спокойствие и време, за да се съвземе.