Исабель Альенде - Отвъд зимата

Когато се сбогуваха, Консепсион Монтоя загатна пред докторката възможността внучката й да е забременяла, както се било случило с нея самата, когато в младостта била похитена от войници; Мириам била плод на това насилие. Каталонката се затвори в една тоалетна с бабата и й каза на четири очи да не се безпокои за това, защото била дала на Евелин някакво хапче, измислено от американците, против забременяване. Било забранено в Гватемала, но никой нямало да разбере. „Казвам ви го, госпожо, за да не ви хрумне да й давате някакъв домашен цяр, момичето вече достатъчно се е намъчило.“

Ако преди Евелин заекваше, след изнасилването изобщо престана да говори. Прекарваше часове в покой при приятелите на отец Бенито, без да проявява никакъв интерес към новостите в техния дом — течаща вода, електричество, две тоалетни, телефон и дори телевизор в нейната стая.

Консепсион интуитивно схвана, че тази болест, дето й пречеше да говори, излизаше извън учеността на докторите и реши да действа, преди да се е настанила надълбоко и завинаги у внучката й. Веднага щом момичето се изправи на крака и взе да диша, без да я пробождат гърдите, тя се сбогува с добрите хора, които ги бяха приели, и предприе многочасово пътуване с друсащ и боботещ автобус за Петен на посещение при Фелиситас — шаманка, знахарка и пазителка на традициите на маите. Жената беше прочута, хората идваха от столицата и дори от Хондурас и Белиз да се допитват до нея за своето здраве и за бъдещето си. Бяха я интервюирали в телевизионно предаване, където пресметнаха, че сигурно бе навършила сто и дванайсет години и следователно бе най-старият човек на планетата. Фелиситас не опроверга това, при все че повечето от зъбите си седяха в устата й, а две дебели плитки се спускаха на гърба й и този факт не можеше да обясни по никакъв начин обилното количество зъби и коса за подобна възраст.

Лесно намериха лечителката, защото всички я познаваха. Фелиситас не се изненада, когато пристигнаха — свикнала беше да приема души — така наричаше посетителите си — и ги посрещна любезно у дома си. Твърдеше, че дървото, от което бяха направени стените, пръстта на пода и сламата на покрива дишаха и мислеха като живи същества; тя разговаряше с тях и им искаше съвет в най-трудните случаи, а те й отвръщаха със сънища. Обитаваше кръгла рука [8] Жилище на аборигените в района на пампасите и Патагония. — Б. пр. , съставена от една-единствена стая, където протичаше животът й, там тя лекуваше и изпълняваше ритуалите си. Завеса от сарапе [9] Вид вълнено или памучно пончо в ярки цветове. — Б. пр. преграждаше малкия кът, където спеше Фелиситас на нар от груби дъски. Знахарката поздрави новодошлите с кръстния знак, покани ги да седнат на земята и поднесе горчиво кафе на Консепсион и ментов чай на Евелин. Прие справедливата плата за професионалните си услуги и без да брои банкнотите, ги прибра в една консервена кутия.

Бабата и внучката изпиха напитките си в почтително мълчание и търпеливо изчакаха Фелиситас да полее с лейка билките в подредените на сянка саксии, да разпръсне царевица за кокошките, които се разхождаха навсякъде, и да сложи да къкри боб на огнище в двора. Като привърши тези най-неотменими дела, старицата опъна една черга в крещящи цветове на пода, а върху нея постави в строго установен ред елементите на своя олтар: свещи, връзки от ароматни треви, камъни, черупки и християнски култови предмети заедно с такива на маите. Запали няколко стръка градински чай и почисти с дима вътрешността на дома си, обикаляйки в кръг и изричайки заклинания на някакъв древен език, за да прогони злите духове. След това седна срещу двете посетителки и ги попита какво ги води при нея. Консепсион й обясни от какво страдаше внучката й.

Зениците на лечителката, блестящи между набръчканите клепачи, изследваха лицето на Евелин в продължение на две дълги минути. „Затвори очи и ми кажи какво виждаш“, заповяда на момичето. То затвори очи, но не излезе глас, за да опише сцената на моста, нито ужаса от татуираните мъже, които държаха Андрес, а нея удряха и влачеха. Понечи да говори, но съгласните звуци заседнаха в гърлото й; едва успя, мъчейки се като корабокрушенец, да издаде няколко задавени гласни. Консепсион се намеси, за да разкаже онова, което бе сполетяло семейството й, ала знахарката я прекъсна. Обясни им, че тя канализира лечебната сила на вселената — дар по рождение, култивиран през дългия й живот заедно с други шамани. За тази цел бе пътувала надалеч, със самолет, при семинолите във Флорида и ескимосите в Канада, както и на още места, но най-ценното й знание произтичало от свещеното растение на Амазония — портал към света на духовете. Запали свещени треви в глинена паничка, изрисувана с предколумбови символи, и издуха пушека в лицето на пациентката, после я накара да изпие някакъв противен чай, който Евелин едва успя да преглътне.