Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Добре съм.

Но на мен никак не ми звучи добре. Почти три часът е. Стоя в средата на спалнята и чакам. Господин Джони скоро ще се прибере. Трябва да разбера какво става вътре. Трябва да разбера дали е мъртвопияна. А ако не съм уволнена, трябва да почистя банята, за да не си помисли господин Джони, че тайната прислужница се е разхайтила, и да ме уволни и той.

— Хайде, госпожо Силия, пак ли сте объркали боята за коса?

Миналия път ви помогнах да я оправите, не помните ли? Пак стана хубава. Топката на бравата се завърта. Вратата се отваря съвсем бавно. Госпожа Силия седи на пода отдясно на вратата. Прибрала е колене под нощницата си. Приближавам се малко. Отстрани забелязвам, че цветът на лицето й е като на омекотител за пране — бяло-синкав. Забелязвам и кръв в тоалетната чиния. Много кръв.

— Да не ви е дошло, госпожо Силия? — прошепвам аз. Ноздрите ми пламват.

Госпожа Силия се обръща. По подгъва на бялата й нощница има кървава следа, все едно я е топнала в тоалетната.

— Искате ли да се обадя на господин Джони? — питам аз. Опитвам се да извърна очи, но не мога да откъсна поглед от пълната с кръв тоалетна. Защото в червената течност има и още нещо. Нещо… което изглежда твърдо.

— Не — казва госпожа Силия, втренчена в стената. — Донеси ми… бележника с телефоните.

Втурвам се в кухнята, грабвам бележника от масата и се връщам бързо. Но когато го подавам на госпожа Силия, тя махва с ръка.

— Моля те, обади се ти. На буквата Т, намери номера на доктор Тейт. Не мога да го направя пак.

Разлиствам тънките страници на бележника. Знам кой е доктор Тейт. Той е лекар на повечето бели жени, при които съм работила. Освен това прави „специални прегледи“ на Илейн Феърли всеки вторник, докато жена му е на фризьор. Тафт… Тагърт… Тан. Слава Богу! Ръцете ми треперят, докато въртя шайбата. Отговаря бяла жена.

— Силия Фут на магистрала двайсет и две в окръг Мадисън — казвам аз и се старая с всички сили да не повърна на пода. — Да, госпожо, тече ужасно много кръв… Той знае ли как да стигне дотук?

Тя отвръща, че лекарят знае, разбира се, и затваря.

— Ще дойде ли? — пита Силия.

— Ще дойде — отвръщам аз. Отново започва да ми се гади. Ще мине доста време, докато успея да почистя тоалетната, без да ми се повдига. — Искате ли кока-кола? Ще ви донеса една кола.

В кухнята вадя бутилка кока-кола от хладилника. Връщам се, оставям я на плочките и се отдръпвам. Заставам колкото се може по-далеч от пълната с червено тоалетна, без да оставям госпожа Силия сама.

— Може би трябва да ви преместим на леглото, госпожо Силия. Ще можете ли да станете?

Госпожа Силия се навежда напред и се опитва да се повдигне. Приближавам се, за да й помогна, и виждам, че задницата на нощницата й е подгизнала от кръв и е попила във фугите между сините плочки като червено лепило, примесено с цимента. Тези петна няма да се махнат лесно. Тъкмо когато успявам да я вдигна на крака, госпожа Силия се подхлъзва на едно кърваво петно и се подпира на ръба на тоалетната чиния.

— Пусни ме, искам да остана тук.

— Добре — казвам аз и се връщам в спалнята. — Доктор Тейт ще дойде след малко. Казаха, че ще му позвънят вкъщи.

— Ела да поседнеш при мен, Мини. Моля те. Но от тоалетната се носи топъл, зловонен въздух. След кратък размисъл сядам на пода с половината дупе в банята и половината в спалнята. А сега, когато тоалетната е на нивото на лицето ми, миризмата е още по-силна. Мирише на месо, на шницел, който се размразява на шкафа. Изпадам в паника, когато това сравнение ми минава през ум.

— Хайде, госпожо Силия, излезте! Имате нужда от въздух. — Не бива да цапам килима с кръв… за да не я види Джони. — Вените на госпожа Силия изглеждат черни под кожата й. Лицето й става все по-бяло.

— Не изглеждате добре. Пийнете малко кока-кола.

Тя отпива и казва:

— О, Мини.

— Откога ви тече кръв?

— От сутринта — отвръща тя, разплаква се и заравя лице в сгъвката на лакътя си.

— Няма нищо, ще се оправите — казвам аз съвсем спокойно и уверено, но сърцето ми тупти бързо.

Доктор Тейт ще помогне на госпожа Силия, това е ясно, ами онова нещо в тоалетната? Какво да правя с него, да пусна водата ли? Ами ако запуши тръбите? Ще трябва да го извадя. Боже, как да го направя?

— Има толкова много кръв — изстенва тя, облегната на мен. — Защо този път има толкова много кръв? Повдигам брадичка и поглеждам съвсем за кратко в тоалетната. Но се налага веднага да погледна пак надолу. — Не позволявай Джони да го види. О, Боже, кога… колко е часът?