Кэтрин Стокетт - Слугинята

— А и десетте й деца — Ейбълийн попива устните си с кърпичка, крие усмивката си. — Сигурно те побъркват, като крещят по цял ден и разхвърлят онази голяма стара къща.

— Разбрах те, Ейбълийн. Ейбълийн се усмихва и ме потупва по ръката.

— Съжалявам, скъпа. Но ти си най-добрата ми приятелка. Мисля, че си попаднала на хубава работа. Какво толкова, ако пийва по някоя и друга глътка, за да изкара деня? Отиди да говориш с нея в понеделник.

Усещам как лицето ми се сбърчва.

— Да не мислиш, че ще ме вземе обратно? След всичко, което й наприказвах?

— Никой друг няма да отиде да работи при нея. И тя го знае.

— Да. Тя е глупачка — въздъхвам аз. — Но не е тъпа.

Прибирам се вкъщи. Не казвам на Лирой какво ме тревожи, но мисля за това цял ден, че и на следващия ден. Уволнявали са ме повече пъти, отколкото е броят на пръстите ми. Моля се на Господ в понеделник да ме вземат пак на работа.

В понеделник сутрин, докато отивам с колата на работа, репетирам през целия път. „Знам, че се държах нахално“… Влизам в кухнята. „И знам, че не ми влизаше в работата“… Оставям чантата си на стола, „и… и…“. Сега следва най-трудното — „Съжалявам.“ Заставам нащрек, когато чувам стъпките на госпожа Силия из къщата. Не знам какво да очаквам — дали ще е ядосана, дали ще се държи хладно, или просто отново ще заяви, че съм уволнена. Знам само, че аз ще говоря първа.

— Добро утро — казва тя.

Госпожа Силия е по нощница. Дори не си е сресала косата, да не говорим, че няма капчица грим.

— Госпожо Силия, искам да… ви кажа нещо…

Тя изстенва и слага ръка върху корема си.

— Лошо ли ви е?

— Да. — Тя си слага в една чиния сухар и шунка, но после маха шунката.

— Госпожо Силия, искам да знаете, че…

Но тя излиза още преди да съм довършила, и разбирам, че съм загазила. Захващам се със задълженията си. Може би съм луда да се държа, все едно още съм на работа. Тя може и да не ми плати за днес. След обяда включвам на Кристин от „Докато свят светува“ и гладя. Госпожа Силия обикновено идва да гледа сериала с мен, но не и днес. Когато предаването свършва, я чакам известно време в кухнята, но тя не идва и за готварския си урок. Вратата на спалнята стои затворена, а в два часа вече не ми е останало нищо друго, освен да изчистя спалнята. Стомахът ми е свит от ужас. Иска ми се да й се бях извинила тази сутрин, когато имах възможност. Накрая отивам в дъното на къщата, взирам се в затворената врата. Почуквам, но тя не отговаря. Накрая събирам сили и натискам бравата. Но леглото е празно. Сега трябва да се задоволя със затворената врата на банята.

— Ще си свърша работата тук — провиквам се аз. Не следва отговор, но знам, че е вътре. Усещам присъствието й зад затворената врата. Потя се. Искам да проведа проклетия разговор. Обикалям стаята с торбата за прането и събирам в нея дрехите, натрупани в събота и неделя. Вратата на банята продължава да стои затворена, а отвътре не се чува нито звук. Ослушвам се за някакви признаци на живот, докато опъвам чаршафите на леглото. Бледожълтата възглавница е най-грозното нещо, което съм виждала, пристегната в двата края като голям жълт хотдог. Мятам я върху дюшека, приглаждам покривката на леглото. Избърсвам нощното шкафче, подреждам на купчинка списанията „Луук“ от нейната страна и книгата за бридж, която си поръча. Оправям книгите от страната на господин Джони. Той чете много. Взимам „Да убиеш присмехулник“ и я обръщам. Я виж ти книга, в която се говори за черни. Замислям се дали някой ден ще видя книгата на госпожица Скийтър на нечие нощно шкафче. Но не с истинското ми име в нея, това е сигурно. Най-сетне чувам звук, нещо се влачи по пода в банята.

— Госпожо Силия — провиквам се пак, — аз съм тук. Само да ви кажа. Но тя не отвръща. — Не ми влиза в работата какво става вътре — казвам на себе си. После се провиквам:

— Просто ще си свърша работата и си тръгвам, преди господин Джони да се прибере с пистолета. — Надявам се, че така ще я накарам да излезе. Но не успявам. — Госпожо Силия, под мивката има от еликсира на госпожа Пинкам. Пийнете си от него и излезте, за да си свърша работата в банята.

Накрая преставам да й говоря и само се взирам във вратата. Уволнена ли съм, или не? И ако не съм, какво да правя, ако тя е толкова пияна, че дори не ме чува? Господин Джони ме помоли да се грижа за нея. Съмнявам се, че ако лежи пияна във ваната, може да се каже, че се грижа за нея.

— Госпожо Силия, просто кажете нещо, за да знам, че сте жива.