Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Да, колежа на Джаксън.

— Много обичах да ходя на училище. Да чета и да пиша. Без математиката. Тя не ми се нравеше.

Юл Мей се усмихва.

— И на мен английският ми беше любимият предмет. Писането.

— Аз самата… пиша нещо.

Юл Мей ме поглежда в очите и виждам, че знае какво се каня да кажа. За секунда забелязвам срама, който преглъща всеки ден, защото работи в онази къща. Страхът. Досрамява ме да я попитам. Но Юл Мей повдига въпроса преди мен.

— Знам за историите, върху които работиш. С онази приятелка на госпожа Хили.

— Няма нищо, Юл Мей. Знам, че не можеш да се включиш.

— Просто… това е риск, който не мога да поема в момента. Толкова малко пари ни остана да съберем.

— Разбирам — усмихвам се аз, за да й покажа, че я оставям на мира.

Но Юл Мей не се отдалечава.

— Чух, че променяте… имената.

Този въпрос го задават всички, защото са любопитни.

— Точно така, и името на града.

Тя поглежда към пода.

— Значи, аз разказвам истории за работата си, а тя ги записва, така ли? Редактира ги или… нещо подобно?

Кимвам.

— Искаме да съберем най-различни истории. И за хубави, и за лоши неща. Тя в момента работи с… друга прислужница.

Юл Мей облизва устни, сякаш си представя как ще разказва какво е да работиш при госпожа Хили.

— Може ли да… поговорим още малко за това? Когато имам повече време?

— Естествено — отвръщам аз и в очите й виждам, че не го казва само от любезност.

— Съжалявам, но Хенри и момчетата ме чакат — казва тя. — Но може ли да ти се обадя? И да говорим насаме?

— По всяко време. Когато ти се говори.

Тя ме докосва по ръката и отново ме поглежда право в очите. Не мога да повярвам на очите си. Като че ли през цялото време е чакала да я попитам. После си тръгва.

Аз оставам в ъгъла за минута и пия кафе, което е твърде горещо за тази жега. Смея се и си мърморя, нищо че всички ще ме помислят за още по-луда.

— Излезте оттук, за да почистя — казвам аз.

Госпожа Силия придърпва завивките около гърдите си, все едно се страхува, че ще я изритам от леглото. От девет месеца съм тук, а още не знам дали е нещо болна, или си е изпържила мозъка с боята за коса. Изглежда по-добре, отколкото когато започнах. По корема си има малко тлъстинки, бузите й не са толкова хлътнали като преди, когато мореше себе си и господин Джони от глад. Известно време госпожа Силия работеше в задния двор, но сега тази луда жена пак започна да лежи по цял ден. Преди бях доволна, че си стои в стаята. Но сега, след като се запознах с господин Джони, съм готова наистина да работя. И да му се не види, съм готова да накарам и госпожа Силия да се размърда.

— Побърквате ме с вашето денонощно висене в къщата. Станете. Отидете да отсечете горката мимоза, която толкова мразите — казвам аз, защото господин Джони така и не отсече дървото. Но след като госпожа Силия не помръдва от леглото, знам, че е време да вкарам тежката артилерия. — Кога ще кажете на господин Джони за мен? — Защото това винаги я кара да се размърда. Понякога я питам само за собствено забавление. Не мога да повярвам, че този цирк продължава толкова време — господин Джони знае за мен, а госпожа Силия си мисли, че номерът й още минава.

Не се изненадах, когато на Коледа поиска отсрочка. О, как я хоках, но глупачката се разрева и я оставих на мира, само за да млъкне и й рекох, че това е коледният й подарък. Заслужава да получи чорап, пълен с въглища, заради всичките си лъжи. Слава Богу, че госпожа Хили не цъфна тук да играят бридж, въпреки че господин Джони пак се опита да го уреди преди две седмици. Разбрах от Ейбълийн, която ми каза как е чула госпожа Хили и госпожа Лийфолт да се присмиват на поканата. Госпожа Силия стана една сериозна и ме попита какво да сготвим, ако дойдат на гости. Поръча си книга по пощата, за да се научи да играе — „Бридж за начинаещи“. Трябвало е да я кръстят „Бридж за малоумни“. Когато тази сутрин книгата пристигна в пощенската кутия, тя не чете и две секунди, преди да попита:

— Ще ме научиш ли да играя, Мини? Този бридж ми е напълно непонятен.

— Не мога да играя бридж — отвърнах аз.

— Можеш.

— Откъде знаете какво мога и какво не мога? — започнах да тракам с тенджерите аз, раздразнена само от вида на глупавата червена корица.

Най-накрая престанах да се притеснявам заради господин Джони, а сега ще трябва да треперя, че госпожа Хили може да се появи и да ме докопа. Със сигурност ще каже на госпожа Силия какво направих. Аз сама бих се уволнила заради подобно нещо.