Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Да съм казвала нещо за Рос Барнет? — пита госпожица Скийтър.

Госпожа Хили размахва пръст на госпожица Скийтър. Очите на госпожа Лийфолт не помръдват по страницата, стоят на същия ред, на същата дума. Виждам всичко с крайчеца на окото си.

— Ти не си политик, Скийтър Филън!

— Нито пък ти, Хили.

Тогава госпожа Хили става. Започва да размахва пръст.

— Ще стана съпруга на политик, освен ако ти не провалиш всичко. Как един ден ще изберат Уилям в правителството във Вашингтон, ако се разбере, че сред най-близките ни приятели има поддръжници на интеграцията?

— Вашингтон? — обръща очи с досада госпожица Скийтър. — Уилям се кандидатира за местния сенат, Хили. А може и да не спечели.

О, Божке. Най-после си позволявам да погледна към госпожица Скийтър. Защо го правите? Защо ви трябва да я вбесявате? Как само побеснява госпожа Хили! Веднага я скастря.

— И ти като мен знаеш много добре, че в този град има добри, съвестни данъкоплатци, които ще се борят с теб до смърт по този въпрос. Искаш да ги пуснеш в басейните ли. Да им позволиш да пипат всичко в хранителните ни магазини ли?

Госпожица Скийтър се взира дълго и настойчиво в госпожа Хили. И тогава, за половин секунда, госпожица Скийтър поглежда към мен, вижда молбата в очите ми. Отпуска рамене.

— О, Хили, та това е само една брошура. Намерих я в проклетата библиотека. Не се опитвам да променям законите, а я взех само да ги прочета.

След миг госпожа Хили осмисля думите.

— Но след като четеш тези закони — госпожа Хили дръпва крачола на банския си, който се е вдигнал по задника й, — как да не се чудя какво друго си намислила?

Госпожица Скийтър извръща очи и облизва устни.

— Хили, познаваш ме по-добре от всеки друг на този свят. Ако бях намислила нещо, щеше веднага да разбереш. — Госпожа Хили не казва нищо. Тогава госпожица Скийтър стисва ръката й. — Притеснявам се за теб. Изчезваш за цяла седмица, пребиваш се от работа за тази кампания. Виж това — госпожица Скийтър обръща дланта на госпожа Хили. — Излезли са ти мазоли от надписването на писмата.

И тогава виждам как много бавно тялото на госпожа Хили се отпуска, все едно се признава за победена. Тя се оглежда, за да се увери, че госпожа Лийфолт не ги чува.

— Просто ужасно ме е страх — прошепва през зъби госпожа Хили. Не чувам всичко. — … вложи толкова пари в тази кампания, ако Уилям не спечели… работим ден и…

Госпожица Скийтър поставя ръка на рамото на госпожа Хили и й казва нещо. Госпожа Хили кимва и й се усмихва уморено. След малко госпожица Скийтър им казва, че трябва да си тръгва. Тя минава между плажуващите, заобикаля столове и кърпи. Госпожа Лийфолт поглежда към госпожа Хили с облещени очи, като че ли я е страх да попита каквото и да било.

Аз се облягам на стола си и помахвам на Мей Мобли, която прави кръгчета във водата. Боли ме главата и се опитвам да прогоня болката, като разтривам слепоочията си. След като пресича пътя, госпожица Скийтър поглежда към мен. Всички наоколо се пекат, смеят се и присвиват очи на слънцето и никой не предполага, че една чернокожа жена и една бяла жена с тенис ракета се питат едно и също нещо: глупаво ли е да изпитваме облекчение?

Около година след смъртта на Трийлор започнах да ходя на срещите за взаимопомощ в църквата. Започнах да ходя, за да си запълвам времето. Да не ми става толкова самотно вечер. Макар че Шърли Бун с широката си всезнаеща усмивка малко ме дразни. И Мини не харесва Шърли Бун, но обикновено идва с мен, за да излезе малко от вкъщи. Но тази вечер Бени има пристъп на астма и Мини не можа да дойде. Напоследък на срещите се говори повече за граждански права, отколкото за почистването на улиците и кой ще работи на разпродажбата на дрехи. Няма нищо нападателно, в повечето случаи хората просто обсъждат темата и се молят. Но след като преди седмица застреляха господин Евърс, много от чернокожите в града са недоволни. Особено по-младите, които още не са свикнали. Цяла седмица си правят сбирки заради убийството. Чувам, че хората се гневят, викат, крещят.

Това е първата сбирка, на която идвам след стрелбата. Слизам по стълбите в мазето. Долу по принцип е по-хладно, отколкото горе, в църквата, но тази вечер е топло. Хората слагат лед в кафето си. Оглеждам се, за да видя кой е тук, и си мисля да помоля още няколко прислужници да ни помогнат, сега, след като, изглежда, заблудихме госпожа Хили. Трийсет и пет прислужници вече ми отказаха и започва да ми се струва, че продавам стока, която никой не иска да купи. Нещо голямо и миризливо като Кики Браун и препарата за под, дето мирише на лимони. Но онова, по което с Кики Браун си приличаме, е, че и двете се гордеем със стоката си. Разказваме истории, които трябва да бъдат разказани. Ще ми се Мини да ми помогне да убедя хората. Мини знае как да ти продаде нещо. Но от самото начало решихме, че никой не бива да разбира, че и Мини участва. Прекалено опасно е за семейството й. Но се съгласихме, че все пак трябва да кажем на прислужниците, че госпожица Скийтър пише книгата.