Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Просто печатам някои бележки от беседите върху Библията.

Записвам си всичко, което ме възхищава в Иисус. Чувам я как след вечеря казва на татко в кухнята:

— Намислила е нещо.

Разнасям малката си бяла баптистка Библия из къщата, за да изглежда твърдението ми по-достоверно. Чета и препрочитам страниците, после ги нося на Ейбълийн, тя да ги прочете. Усмихва се и кима на приятните случки, където всички се разбират, но по време на тъжните истории сваля очилата си за четене и казва:

— Знам, че съм го написала, но наистина ли искате да включите онова за…

Аз й отвръщам:

— Да.

Но съм изненадана от нещата, които научавам от разказите й — отделните хладилници за бели и черни в имението на губернатора, белите жени, които изпадат в истерия заради смачкана салфетка, бели бебета, които наричат Ейбълийн „мамо“.

В три часа взимам вече двайсет и седемте страници само с две поправки по тях и ги поставям в жълт плик за писма. Вчера позвъних в службата на госпожа Щайн. Секретарката й Рут каза, че тя е на среща. Записа съобщението ми, че ще изпратя интервюто. Днес госпожа Щайн не ми се обади. Притискам плика до сърцето си и почти се разплаквам от изтощение и несигурност. На следващата сутрин го пускам в пощата в Кантън. Прибирам се вкъщи и лягам на старото си легло с железни табли, притеснена какво ще стане… ако тя го хареса. Ами ако Елизабет или Хили разберат какво правим? Ами ако уволнят Ейбълийн, ако я вкарат в затвора? Имам чувството, че падам в дълбок спираловиден тунел. Боже, дали няма да я пребият като чернокожото момче, влязло в тоалетната за бели? Какво правя? Защо я излагам на такава опасност?

Заспивам. През следващите петнайсет часа сънувам кошмари.

Минава един и половина и с Хили и Елизабет седим в хола на Елизабет и чакаме Лу Ан. Днес не съм хапвала нищо, пих само от чая на майка за женски неразположения, нервна съм и ми се гади. Потропвам с крак под масата. Така съм от десет дни, откакто изпратих на Илейн Щайн разказите на Ейбълийн. Обадих се веднъж и Рут ми каза, че й е предала ръкописа преди няколко дни, но още нямам никакъв отговор.

— Колко невъзпитано от нейна страна — поглежда часовника си Хили и се мръщи. — Лу Ан закъснява за втори път. Няма да изкара дълго в групата ни, ако продължава така.

Ейбълийн влиза в трапезарията и аз се старая с всички сили да не я гледам твърде продължително. Страх ме е, че Хили и Елизабет може да забележат нещо в погледа ми.

— Престани да тропаш с крак, Скийтър. Клатиш цялата маса — казва Хили.

Ейбълийн се движи из стаята с плавната си походка, облечена с бяла униформа, без по никакъв начин да издава с какво се занимаваме. Предполагам, че е овладяла до съвършенство прикриването на чувствата си.

Хили разбърква картите и раздава, за да изиграем едно сантасе. Опитвам се да се съсредоточа върху играта, но всеки път, щом погледна Елизабет, си спомням нещичко от разказите за нея. Как Мей Мобли отишла до тоалетна в гаража и как Ейбълийн не може да държи обяда си в хладилника на госпожа Лийфолт. Малки подробности, с които вече съм запозната. Ейбълийн ми поднася бисквити на сребърен поднос. Откакто изпратих ръкописа до Ню Йорк, ходих два пъти у тях, за да й занеса книгите от библиотеката. Всеки път, когато отида, тя винаги е облечена със зелената рокля с черните обшивки. Понякога си изхлузва обувките под масата. Последния път извади пакет цигари „Монклер“ и запали в кухнята, което беше приятно, отпускащо. И аз запалих цигара. А сега тя почиства трохите пред мен с четката със сребърна дръжка, която подарих на Елизабет и Райли за сватбата.

— Докато чакаме, искам да ви съобщя нещо — казва Елизабет и аз се досещам за какво става въпрос по тайнственото кимване и ръката върху корема й. — Бременна съм — усмихва се тя, а устните й леко потреперват.

— Прекрасна новина — казвам аз, оставям картите си и я докосвам по ръката. Действително изглежда готова да се разплаче. — Кога е терминът?

— През октомври.

— Време беше — прегръща я Хили. — Мей Мобли на практика вече порасна.

Елизабет пали цигара и въздъхва. Поглежда картите си.

— Всички много се вълнуваме. Докато изиграваме няколко пробни ръце, Хили и Елизабет обсъждат имена за бебето. Опитвам се да се включа в разговора.

— Ако е момче, определено трябва да го кръстите Райли — добавям аз.

Хили говори за кампанията на Уилям. Следващата година ще се кандидатира за място в щатския сенат, макар да няма никакъв опит в политиката. Благодарна съм, че Елизабет казва на Ейбълийн да сервира обяда. Когато Ейбълийн се връща с плодовата салата, Хили изправя гръб на стола.