Кэтрин Стокетт - Слугинята

Кимвам, без да знам какво да правя.

— Знам, че вече сте казали на онази дама от Ню Йорк, че съм съгласна, но… — Тя затваря очи. — Съжалявам. Имам нужда да полегна. — Утре вечер. Ще измисля… по-добър подход. Нека опитаме още веднъж и…

Тя поклаща глава, стиснала кърпата.

На път за вкъщи се ядосвам на себе си. Защото бях решила, че мога просто да отида там и да искам отговори от нея. Защото си мислех, че тя няма да се чувства като прислужница само поради факта, че сме в нейния дом и че не носи униформа. Поглеждам тетрадката си на бялата кожена седалка. Освен родното й място, успях да измъкна от нея всичко на всичко дванайсет думи. А четири от тях бяха „да, госпожо“ и „не, госпожо“.

От радиото се носи гласът на Патси Клайн. Докато карам по главния път, звучи „Разходка след полунощ“. Когато завивам пред дома на Хили, върви „Три цигари в пепелника“. Тази сутрин загина в самолетна катастрофа и всички от Ню Йорк до Мисисипи са в траур и пеят песните й. Паркирам кадилака и се взирам в голямата бяла къща с хаотична конструкция на Хили. Минаха четири дни, откакто Ейбълийн повърна по средата на интервюто и оттогава още не ме е потърсила. Влизам вътре. Масата за бридж е поставена в гостната на Хили, обзаведена в стила отпреди Гражданската война, с оглушителния стенен часовник от дядо й и със златисти завеси. Всички вече са заели местата си — Хили, Елизабет и Лу Ан Темпълтън, която замести госпожа Уолтърс. Лу Ан е от онези момичета, които винаги са въодушевени и непрекъснато се усмихват широко. На лицето й постоянно е лепната усмивка. Идва ми да я пробода с карфица. А когато не я гледаш, тя те зяпа с празен поглед. Освен това е съгласна с всичко, което каже Хили. Хили държи брой на списание „Лайф“ и сочи поместена на две страници снимка на къща в Калифорния.

— Наричат я бърлога, все едно вътре живеят диви животни. — О, колко страховито! — сияе Лу Ан.

На снимката се виждат китеник, прострян от стена до стена, ниски дивани с аеродинамична форма, яйцевидни столове и телевизори, които приличат на летящи чинии. В гостната на Хили на стената виси двуметров портрет на генерал от Конфедерацията. Сложили са го на толкова почетно място, все едно й е дядо, а не трети братовчед на прадядо й.

— Къщата на Труди изглежда точно така — казва Елизабет.

Толкова съм погълната от интервюто с Ейбълийн, че почти бях забравила за гостуването й миналата седмица при по-голямата й сестра. Труди се омъжи за банкер и се преместиха да живеят в Холивуд. Елизабет й беше на гости за четири дни, за да види новата й къща.

— Е, и това ако не е лош вкус! — казва Хили. — Не искам да обидя роднините ти, Елизабет.

— Как е в Холивуд? — пита Лу Ан.

— О, истинска мечта. А само да видите къщата на Труди: има телевизори във всяка стая, шантави мебели като от космически кораб, на които едва се седи. Ходихме в луксозни ресторанти, където се събират звездите, пихме мартинита и бургундско вино. А една вечер на нашата маса дойде самият Макс Фактор и си побъбри с Труди, като че ли са стари приятели и току-що са се видели в магазина — поклаща глава Елизабет и въздъхва.

— Ако питаш мен, ти си оставаш най-хубавата в семейството — казва Хили. — Не че Труди не е привлекателна, но ти си по-изтънчена и притежаваш истински стил.

При тези думи Елизабет се усмихва, но веднага се намръщва пак.

— Да не говорим, че има няколко прислужници, които живеят в къщата и са на разположение всеки ден и всеки час. Почти не ми се налагаше да виждам Мей Мобли. При тази забележка потръпвам, но никой не забелязва.

Хили наблюдава как нейната прислужница, Юл Мей, допълва чашите ни с чай. Тя е висока, слаба, с почти царствена осанка и фигурата й е много по-хубава от тази на Хили. Като я виждам, започвам да се тревожа за Ейбълийн. Тази седмица звънях два пъти в дома й, но никой не вдигна. Убедена съм, че ме избягва. Май ще трябва да отида у Елизабет, за да говоря с нея, независимо дали на Елизабет ще й стане неприятно.

— Мислех си темата на бала за следващата година да бъде „Отнесени от вихъра“ — казва Хили — и да наемем старото имение „Реървю“?

— Великолепна идея! — казва Лу Ан.

— О, Скийтър — обръща се към мен Хили. — Знам колко съжаляваш, че пропусна тазгодишния бал.

Аз кимвам и правя нещастна физиономия. Престорих се на болна, за да не ходя.

— Едно ще ви кажа обаче — продължава Хили. — Повече няма да наемам онази рокендрол група, която свири само бърза танцова музика… Елизабет ме потупва по ръката. Чантата е в скута й. — За малко да забравя да ти дам това. От Ейбълийн е, за рубриката на госпожа Мърна. Казах й обаче, че днес няма да можете да си бъбрите, не и след дългото й отсъствие през януари.