Кэтрин Стокетт - Слугинята

Поглеждам към вратата на банята. Каква полза да се крия в баня, чиято врата дори не се заключва? При условие че човекът има брадва, с която може да я разбие?

— Кълна се, не съм ядосан — казва той.

— Ами брадвата? — питам аз със стиснати зъби.

Той обръща очи с досада, после оставя брадвата на килима и я ритва настрани.

— Хайде, ела да поговорим в кухнята. — Обръща се и излиза.

Поглеждам брадвата и се чудя дали да не я взема. Плаша се само като я гледам. Ритвам я под леглото и тръгвам след него. В кухнята се промъквам близо до задната врата и поглеждам бравата, за да се уверя, че е отключена.

— Мини, кълна се, не се сърдя, че си тук — казва той.

Поглеждам го в очите и се опитвам да разбера дали лъже. Той е едър мъж, висок е поне метър и деветдесет. Има малко шкембе, но изглежда як.

— Тогава сигурно ще ме уволните.

— Да те уволня ли? — разсмива се той. — Ти си най-добрата готвачка, която съм виждал. Виж какво направи с мен. — Той поглежда намръщено към едва забележимото си шкембе. — Да му се не види, не съм ял така, откакто Кора Блу работеше при нас. Тя на практика ме отгледа.

Поемам си дълбоко дъх, защото това, че познава Кора Блу, спасява малко положението.

— С децата й ходим в една църква. Познавах я.

— Много ми липсва. — Той се обръща, отваря хладилника, поглежда вътре и го затваря. — Кога ще се върне Силия? Знаеш ли? — пита господин Джони.

— Не знам. Сигурно е отишла на фризьор.

— За известно време, докато ядяхме гозбите ти, си мислех, че тя наистина се е научила да готви. До онази събота, когато теб те нямаше и тя се опита да направи хамбургери. — Той се обляга на мивката и въздъхва: — Защо не иска да ми каже за теб?

— Не знам. И на мен не казва.

Той поклаща глава и вдига очи към черното петно на тавана, останало от онзи път, когато госпожа Силия прегори пуйката.

— Мини, нямам нищо против Силия да не си мърда пръста до края на живота. Но тя казва, че иска сама да ми готви и чисти. — Той повдига леко вежди. — Нали се досещаш с какво се хранех преди?

— Тя се учи. Поне… се опитва да се научи — изпухтявам аз. За някои неща няма как да излъжеш.

— Не ме интересува дали умее да готви. Просто искам да е тук — свива рамене той, — с мен. — Господин Джони потрива чело с ръкава на бялата си риза и сега разбирам защо ризите му са толкова мръсни. Той е горе-долу хубав. За бял. — Тя просто не изглежда щастлива — казва той. — В мен ли е проблемът? В къщата ли? Твърде далеч от града ли живеем?

— Не знам, господин Джони.

— Тогава какво се случва? — Той се вкопчва в шкафа зад гърба си, на който се е подпрял. — Кажи ми, тя… — преглъща шумно — да не се вижда с някой друг?

Опитвам се да не се бъркам, но ми става жал, като го гледам колко е объркан заради цялата тази каша.

— Господин Джони, това не е моя работа. Но мога да ви кажа, че госпожа Силия не се вижда с никой извън тази къща.

Той кимва:

— Права си. Глупав въпрос.

Поглеждам към вратата и се чудя кога ли ще се прибере госпожа Силия. Не знам какво ще направи, ако завари господин Джони тук.

— Виж, не й казвай, че сме се срещнали. Нека тя да ми каже, когато е готова.

За пръв път успявам да се усмихна искрено.

— Значи искате да си продължавам като преди ли?

— Грижи се за нея. Не ми харесва да стои сама в тази голяма къща.

— Да, господине. Както кажете.

— Днес наминах, за да я изненадам. Щях да отсека онази мимоза, която толкова ненавижда, а после да я заведа на обяд в града. Да й изберем бижута за коледен подарък. — Господин Джони отива до прозореца и въздъхва. — Май ще отида да обядвам някъде в града.

Мога да ви приготвя нещо. Какво искате?

Той се обръща и се смее като дете. Отварям хладилника и започвам да вадя разни неща.

— Помниш ли онези свински котлети, които беше направила веднъж — започва той да си гризе нокътя. — Ще ни направиш ли от тях тази седмица?

— Ще ги направя днес за вечеря. Има няколко във фризера. А утре вечер ще ядете пилешко задушено с крутони.

— О, Кора Блу ни го готвеше.

— Сядайте на масата, а аз ще ви спретна един хубав сандвич с бекон за из път.

— Ще препечеш ли хляба?

— Разбира се. Сандвичът не става като хората, ако хлябът не е препечен. А днес следобед ще ви приготвя от прословутата карамелена торта на Мини. Следващата седмица ще сготвя пържена риба…

Вадя бекона за сандвича на господин Джони и взимам тиган, за да го запържа. Господин Джони има големи ясни очи. Цялото му лице се усмихва. Завивам му сандвича в амбалажна хартия. Най-сетне някой, когото ми е приятно да нахраня. — Мини, искам да те питам, щом ти си тук… какво, за Бога, прави Силия по цял ден?