Кэтрин Стокетт - Слугинята

Но след като цялата работа приключи, не ми стана по-леко. Още повече ме уплаши госпожа Силия. После, по време на готварския й урок, така трепереше, че даже не успя да измери една лъжица сол. Идва понеделник, а аз не мога да спра да мисля за Робърт, внука на Лувиния. Тази събота го изписаха от болницата и той отиде да живее при баба си, защото родителите му са мъртви. Снощи, когато се отбих да им занеса карамелена торта, Робърт лежеше с гипсирана ръка и превръзки на очите. Когато го видях, успях само да кажа: „О, Лувиния!“. Робърт спеше на дивана. Бяха му обръснали половината глава, за да го оперират. Лувиния, въпреки всичките си проблеми, ме разпита подробно как е цялото ми семейство. А когато Робърт започна да се върти, тя ме помоли да си тръгвам, защото Робърт се будел с крясъци. Ужасен си спомнял, че е ослепял. Каза, че може да се притесня. Това не ми излиза от главата.

— След малко ще ходя до магазина — казвам на госпожа Силия. Давам й да прегледа списъка с покупките. Правим така всеки понеделник. Тя ми дава пари, а когато се прибера, аз й тиквам касовата бележка под носа. Искам да види, че всяко пени е като на хартийката. Госпожа Силия просто свива рамене, но си пази бележките в едно чекмедже, в случай че някой ден потрябват.

Мини ще готви: 1. Печено месо с ананас 2. Шарен боб 3. Сладки картофи 4. Ябълков пай 5. Бисквити

Госпожа Силия ще готви: 1. Зелен боб

— Но нали готвих зелен боб миналата седмица!

— Научете това и всичко останало ще ви е по-лесно. — Май така е по-добре — казва тя. — Мога да поседна и да си почина, докато чистя боба.

Минаха три месеца, а глупачката още не може да свари едно кафе. Изваждам тестото за пая, защото искам да е готово, като се върна от магазина.

— Може ли този път да направим шоколадов пай? Обожавам шоколадов пай.

Стисвам зъби.

— Не знам как се прави шоколадов пай — лъжа я аз. „Никога. Никога повече след онова с госпожа Хили.“

— Как така не знаеш? Боже, та ти можеш да готвиш всичко. Може би трябва да потърсим рецепта.

— Какъв друг пай ви се яде?

— Ами какво ще кажеш за онзи пай с праскови, който направи веднъж? — казва тя и си налива чаша мляко. — Беше много хубав.

— Онези праскови бяха от Мексико. Тук още не са узрели.

— Но видях реклама във вестника.

Въздъхвам. Не е лесно с нея, но поне се отказа от шоколадовия пай.

— Трябва да знаете, че плодовете са най-хубави, когато им е сезонът. Тикви не се готвят през лятото, а прасковите не се готвят през есента. Щом не можете да намерите нещо по сергиите край пътя, значи не го купувате. Нека вместо това да си направим вкусен пай с орехи.

— Джони много хареса онези захаросани бадеми. Помисли ме за най-умното момиче, което някога е срещал, когато му ги поднесох.

Поглеждам към тестото, за да не види изражението ми. Успя да ме раздразни два пъти за една минута.

— Има ли още нещо, което искате господин Джони да си помисли, че сте сготвили?

Освен че умирам от страх, ми писна друг да представя готварските ми рецепти за свои. Освен с децата си, готвенето е единственото, с което се гордея.

— Не, само това.

Госпожа Силия се усмихва и не забелязва, че толкова съм разточила тестото за пая, че в него се появяват дупки. Ще живея в този ад само още двайсет и четири дни. Моля се на Бог, че и на дявола, господин Джони да не вземе да се прибере внезапно преди това. През ден чувам как госпожа Силия звъни по телефона на дамите от обществото. Благотворителният бал беше само преди три седмици, а тя вече се цели в следващата година. Двамата с господин Джони не са ходили, иначе щях да слушам само за това. Тази година не работих на бала за пръв път от десет години насам. Там плащат добре, но не можех да рискувам госпожа Хили да ме види.

— Ще й предадеш ли, че пак я е търсила Силия Фут? Оставих й съобщение преди няколко дни…

Гласът на госпожа Силия е радостен, все едно се опитва да продаде нещо по телевизията. Всеки път, като я чуя, ми се иска да дръпна телефона от ръката й и да й кажа да престане да си губи времето. Защото работата не е там, че изглежда като уличница. Има по-сериозна причина госпожа Силия да няма приятелки, а това го разбрах веднага щом зърнах снимката на господин Джони. Прислужвала съм на достатъчно сбирки на клуба по бридж, че да знам по нещичко за всяка бяла жена в града. Господин Джони зарязал госпожа Хили заради госпожа Силия в колежа и госпожа Хили така и не го преглътнала.

В сряда вечер влизам в църквата. Не се е напълнила и наполовина, защото е едва седем без петнайсет, а хорът започва да пее чак в седем и половина. Но Ейбълийн ме помоли да дойда по-рано и аз го направих. Любопитно ми е какво има да ми казва. Освен това Лирой беше в добро настроение и се заигра с децата, та реших, че след като му е интересно, нека той се занимава с тях.