Кэтрин Стокетт - Слугинята

В шест часа без три минути, след като съм предизвикала задръстване и под шума на клаксони и викове на младежи, паркирам в съседната пряка, защото задънената улица, на която Хили живее, не предлага подходящ паркинг за селскостопански машини. Грабвам чантата си и влизам тичешком в къщата й без дори да почукам, запъхтяна, потна и разчорлена, и ги заварвам да пият уиски със сода в предния хол с кавалера ми. Замръзвам във вестибюла, а те ме зяпват. Уилям и Стюарт стават. Боже, той наистина е висок, по-висок е от мен поне с десет сантиметра. Хили втрещена ме хваща за лакътя.

— Момчета, връщаме се след малко. Вие си стойте спокойно и си говорете за футбол или нещо подобно.

Хили ме завежда в стаята си и двете започваме едновременно да охкаме. Изглеждам ужасяващо.

— Скийтър, дори червило не си си сложила! Косата ти прилича на гнездо!

— Знам, погледни ме само! — От стоенето под Чудодейната машина няма и помен. — Камионът няма климатик, трябваше да отворя проклетия прозорец. Почиствам си лицето и Хили ме настанява на стола пред тоалетката. Започва да ме реши, както правеше майка преди, навива косата ми на едри ролки и я пръска с лак за коса.

— Е, какво ще кажеш за него? — пита тя.

Въздъхвам и затварям още негримираните си очи.

— Хубав е.

Започвам да размазвам фон дьо тен по лицето си, нещо, което почти не знам как се прави. Хили ме поглежда, изтрива малко от грима със салфетка и го нанася наново. Обличам черната рокля с дълбоко остро деколте и обувам черните ниски обувки „Делман“. Хили сресва набързо косата ми. Забърсвам се с мокра кърпичка под мишниците, а тя обръща очи с досада.

— Блъснах една котка — казвам аз.

— Той вече изпи две питиета, докато те чака.

Ставам и приглаждам роклята си.

— Добре, дай оценка от едно до десет.

Хили ме оглежда от глава до пети и спира поглед върху дълбокото деколте. Повдига вежди. Досега никога не съм оголвала толкова гърдите си, почти бях забравила, че имам такива.

— Шест — казва, като че ли и самата тя е изненадана.

Споглеждаме се за миг. Хили изписква тихичко, а аз й се усмихвам. Досега никога не ми е давала оценка, по-висока от четири. Когато се връщаме в хола, Уилям размахва пръст към Стюарт.

— Ще се кандидатирам за този пост, а с баща ти…

— Стюарт Уитуърт — обявява тържествено Хили, — искам да ти представя Скийтър Филън.

Той става и за миг всички мисли се изпаряват от главата ми. Насилвам се да вдигна очи, сякаш за да си причиня още повече болка, когато той ми подава ръка.

— Стюарт завърши Университета на Алабама — казва Уилям и добавя: — Играеше във футболния отбор.

— Приятно ми е да се запознаем — усмихва ми се за миг Стюарт. После отпива голяма глътка от уискито си и чувам как ледът се удря в зъбите му. — Е, къде ще ходим? — обръща се той към Уилям.

Взимаме олдсмобила на Уилям, за да отидем в хотел „Робърт Лий“. Стюарт ми отваря вратата и сяда до мен на задната седалка, но се навежда напред и през целия път разговаря с Уилям за ловния сезон на елени. На масата ми издърпва стола и аз сядам, усмихвам се и му благодаря.

— Искаш ли нещо за пиене? — пита ме той, без обаче да ме погледне.

— Не, благодаря, само чаша вода, моля.

Той се обръща към сервитьора и поръчва:

— Двоен бърбън, чист, и чаша вода.

По някое време, след като е изпил петия си бърбън, се обръщам към него:

— Хили каза, че си в петролния бизнес. Работата ти сигурно е интересна.

— Изкарват се добри пари. Това всъщност искаш да разбереш, нали?

— Нямах… — но млъквам, защото виждам, че е извърнал глава и гледа нещо. Вдигам очи и забелязвам, че се взира в една жена на вратата, едрогърда блондинка с ярко червило и прилепнала зелена рокля.

Уилям хвърля поглед през рамо, за да види кого гледа Стюарт, но веднага се обръща. Поклаща съвсем леко глава към Стюарт и в този миг виждам, че към вратата вървят предишният приятел на Хили, Джони Фут, и жена му Силия. Те излизат, а ние с Уилям се споглеждаме облекчени, че Хили не ги е видяла.

— Господи, това момиче е страшно секси — промърморва си под носа Стюарт и в този миг престава да ме интересува какво ще излезе от срещата. По някое време Хили ми хвърля поглед, за да разбере как върви. Усмихвам се, все едно всичко е наред, и тя ми отвръща с усмивка, доволна, че нещата се получават.

— Уилям! Току-що влезе заместник-губернаторът. Да отидем да поговорим с него, преди да е седнал.

Двамата стават от масата и оставят нас, влюбените гълъбчета, да седим един до друг и да гледаме всички щастливи двойки в ресторанта.