Кэтрин Стокетт - Слугинята

Ейбълийн не каза нищо и си личеше, че й се ще да избяга от стаята. Помислих си: „Моля те, само не й благодари!“

— Да, госпожо — Ейбълийн отвори чекмеджето и бръкна в него, но Хили продължи да я гледа настойчиво. Беше очевидно какво иска. Минаха няколко секунди, но никой не помръдна. Хили си прочисти гърлото и накрая Ейбълийн сведе глава.

— Благодаря, госпожо — прошепна тя и се върна в кухнята. Нищо чудно, че не иска да говори с мен.

По обяд майка сваля вибриращата шапка от главата ми и измива крема от косата ми на кухненската мивка. Навива ме на десетина ролки и ме слага да седна под каската й за сушене в банята. Излизам оттам час по-късно, зачервена, схваната и жадна. Майка ме изправя пред огледалото и развива ролките. Разресва огромните бабуни коса по главата ми. Зяпваме слисани отражението. — Мамка му! — казвам аз и в главата ми се върти само едно: „Срещата. Срещата е следващата събота.“ Майка се усмихва смаяна. Дори не ме скастря, че ругая. Косата ми изглежда прекрасно. Чудодейната машина всъщност свърши работа.

В събота, деня на срещата ми със Стюарт Уитуърт, седя два часа под Чудодейната машина (ефектът от която, стана ясно, трае само до следващото измиване). След като се изсушавам, отивам в „Кенингтънс“ и си купувам най-ниските обувки, които намирам, и черна рокля от креп. Ненавиждам ходенето по магазини, но сега ми е приятно да се разсея за един следобед и да не се притеснявам за госпожа Щайн или Ейбълийн. Плащам осемдесет и петте долара от сметката на майка, тъй като тя непрекъснато ме умолява да си купувам нови дрехи. („Нещо подходящо за ръста ти.“) Знам, че майка никак няма да одобри дълбокото деколте. Никога не съм носила такава рокля.

На паркинга пред „Кенингтънс“ запалвам колата, но не мога да потегля, защото внезапно ме свива стомахът. Стисвам облицования в бяло волан и си казвам за десети път, че е нелепо да се надявам на нещо, което никога няма да се случи. Да си мисля, че от черно-бялата снимка мога да разбера какъв нюанс са сините му очи. Да смятам, че ще излезе нещо от уредена среща и поредица от отложени вечери. Но с роклята и новата си прическа всъщност изглеждам доста добре. Не мога да потисна надеждите. Хили ми показа снимката преди четири месеца, докато седяхме край басейна в задния й двор. Тя се печеше на слънце, а аз се разхлаждах на сянка. Обривът, който получавам от слънцето, се беше появил през юли и още не можех да се оправя.

— Заета съм — казах й аз.

Хили седеше на ръба на басейна, необяснимо уверена, че изглежда добре в черния си бански, въпреки отпуснатата след раждането кожа и натрупаните килограми. Имаше шкембе, но краката й, както винаги, бяха слаби и хубави.

— Още дори не съм ти казала кога ще дойде — каза тя. — При това е от изключително добро семейство. — Разбира се, имаше предвид собствените си роднини. Стюарт беше втори братовчед на Уилям. — Поне се срещни с него и виж дали ще го харесаш.

Отново погледнах снимката. Очите му бяха големи и ясни, имаше светлокестенява къдрава коса и беше най-високият от групата мъже, снимали се край някакво езеро. Но останалите прикриваха по-голямата част от тялото му. Най-вероятно му липсваше някой крайник.

— Нищо му няма — рече Хили. — Питай Елизабет, тя се запозна с него на благотворителния бал миналата година, докато ти беше в колежа. Да не говорим, че цяла вечност ходеше с Патриша ван Девендър. — Патриша ван Девендър ли? Кралицата на красотата в „Ол Мис“ две поредни години? — Освен това откри собствена фирма във Виксбърг. И нищо да не се получи, поне няма да го срещаш всеки ден из града.

— Добре — въздъхнах аз накрая, най-вече за да ме остави Хили на мира. Когато се прибирам вкъщи от пазар, вече минава три часът. В шест трябва да съм у Хили, за да се запозная със Стюарт. Поглеждам се в огледалото. Косата ми е започнала да се къдри по краищата, но като цяло все още е права. Майка много се зарадва, когато й казах, че искам пак да изпробвам Чудодейната машина и дори не се усъмни защо. Тя не знае за срещата ми довечера, а ако някак си разбере, след като нищо не излезе, през следващите три месеца ще ме измъчва с въпроси от сорта на „Той обади ли се?“ и „Какво обърка този път?“.

Майка е в дневната на първия етаж и двамата с татко гледат баскетболен мач и викат за отбора на „бунтарите“. Брат ми Карлтън седи на дивана с чисто новата си приятелка. Днес следобед пристигнаха от университета в Луизиана. Тя е с тъмна права коса, вързана на опашка, и носи червена блуза. Когато заварвам Карлтън сам в кухнята, той се засмива и ми подръпва косата, както когато бяхме малки.