Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Ейбълийн, помниш ли онази… идея на Трийлор, за която ми каза? Кимвам настръхнала. Не биваше да споделям това с бяла жена. Госпожица Скийтър присвива очи като онзи път, когато повдигна въпроса за тоалетната. — Мислех си за нея. Исках да говоря с теб…

Но преди да довърши, в кухнята влиза госпожа Лийфолт и заварва малката да си играе с гребена в дамската ми чанта, и казва, че може би Мей Мобли трябва да се изкъпе по-рано днес. Аз се сбогувам с госпожица Скийтър и отивам да напълня ваната.

След като цяла година се страхувам от този ден, осми ноември най-сетне настъпва. Предишната нощ спах само два часа. Ставам призори и слагам кафеварката на котлона. Гърбът ме боли, когато се навеждам да опъна чорапите си. Тъкмо преди да изляза, звъни телефонът.

— Само те проверявам. Спа ли?

— Горе-долу.

— Довечера ще ти донеса карамелена торта. И никъде няма да ходиш, преди да си я изяла цялата на вечеря.

Опитвам се да се усмихна, но не се получава. Казвам на Мини, че й благодаря. Преди три години на този ден умря Трийлор. Но у госпожа Лийфолт днес си е ден за чистене на подовете. Денят на благодарността е след две седмици и вече имам много работа. Цяла сутрин бърша, чак до новините в дванайсет. Пропускам си сериала, защото дамите в трапезарията имат среща на женската организация, а когато има гости, не ми е позволено да гледам телевизия. Не ми пречи. Толкова съм уморена, че мускулите ми треперят. Но не искам да стоя на едно място. Към четири часа в кухнята влиза госпожица Скийтър. Още преди даже каже „Добър ден“, госпожа Лийфолт се втурва покрай нея:

— Ейбълийн, току-що разбрах, че госпожа Фредерикс ще дойде утре от Грийнууд и ще остане за Деня на благодарността. Искам да излъскаш всички сребърни прибори и да изпереш кърпите за гости. Утре ще ти направя списък какво още трябва да свършиш.

Госпожа Лийфолт поклаща глава към госпожица Скийтър, сякаш нейният живот е най-тежък, и излиза. Отивам да взема сребърните прибори от трапезарията. Божке, вече съм уморена, а трябва да работя и на бала следващата събота. Мини няма да идва. Страх я е да не се натъкне на госпожа Хили. Когато се връщам в кухнята, госпожица Скийтър още е там и ме чака. В ръката си държи писмо до госпожа Мърна.

— Имате въпрос за чистенето ли? — въздъхвам аз. — Кажете.

— Не точно. Просто… онзи ден… исках да те попитам…

Сипвам върху парцал една капачка паста за полиране „Пайн-Ола“ и започвам да търкам розата върху сребърния чайник, чучура, дръжката. Боже, по-скоро да става утре. Няма да ходя на гробищата. Не мога, твърде ми е тежко…

— Ейбълийн, добре ли си?

Спирам и вдигам очи. Осъзнавам, че госпожица Скийтър ми е говорила през цялото време.

— Извинете, просто… си мисля нещо.

— Изглеждаш толкова натъжена…

— Госпожице Скийтър — усещам как очите ми се пълнят със сълзи, защото три години не стигат. И сто години няма да стигнат да забравя. — Може ли да ви помогна с въпросите утре?

Госпожица Скийтър понечва да каже нещо, но замълчава.

— Разбира се. Надявам се да се почувстваш по-добре.

Приключвам със сребърния сервиз и кърпите и казвам на госпожа Лийфолт, че трябва да се прибирам, макар да ми остава още половин час на работа и тя ще ми удържи от парите. Госпожа Лийфолт отваря уста, за да възрази, и аз прошепвам лъжата: „Повърнах“, а тя вика: „Тръгвай си!“ Защото освен от майка си, госпожа Лийфолт най-много се страхува от негърски болести.

— Добре. Ще се върна след трийсет минути. Ще паркирам отпред точно в девет и четирийсет и пет.

Госпожа Лийфолт ме оставя пред супермаркет „Джитни“, за да напазарувам за Деня на благодарността, който е утре.

— Да й донесеш касовата бележка — казва госпожа Фредерикс, майката на госпожа Лийфолт.

Трите седят на предната седалка, Мей Мобли е притисната по средата с толкова нещастен поглед, та ще си рече човек, че ще й бият инжекция против тетанус. Горкото момиченце! Този път госпожа Фредерикс ще остане за две седмици.

— Не забравяй пуйката — казва госпожа Лийфолт. — И две кутии сос от боровинки.

Усмихвам се. Приготвям вечерята за Деня на благодарността на бели семейства, откакто Калвин Кулидж 6 6 Президент на САЩ 1923–1929 г. — Бел.прев. беше президент.

— Престани да се въртиш, Мей Мобли — сопва се госпожа Фредерикс, — или ще те ощипя.

— Госпожо Лийфолт, нека я взема с мен в магазина. Да ми помогне с покупките.

Госпожа Фредерикс се кани да възрази, но госпожа Лийфолт казва:

— Взимай я.