Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Ходи ли ти се, Мей Мобли?

— Не.

— Изпи две чаши гроздов сок, знам, че ти се ходи.

— Неее.

— Ще ти дам бисквитка, ако отидеш.

Известно време само се гледаме. Тя започва да хвърля погледи към вратата. Не я чувам да прави нещо в тоалетната. Обикновено успявам да ги науча за две седмици. Но това е, ако майките им ми помагат. Момченцата гледат как бащите им пишкат прави, а момиченцата гледат как майките им ходят до тоалетна седнали. Госпожа Лийфолт не дава на малката да се доближава до нея, когато ходи по нужда, и в това е проблемът.

— Хайде, малката, пишкай заради мен.

Тя се нацупва и поклаща глава. Госпожа Лийфолт е на фризьор, иначе щях да я помоля отново да покаже на малката, макар вече да беше отказала пет пъти. Последния път, когато госпожа Лийфолт ми рече „не“, се канех да й кажа колко деца са ми минали през ръцете и да я питам тя колко е отгледала, но накрая рекох просто „добре“, както винаги.

— Ще ти дам две бисквитки — казвам аз, нищо че майка й все ми мърмори, че я угоявам.

Мей Мобли поклаща глава и отвръща:

— Ти иди.

Сега не твърдя, че не съм чувала тези думи и преди, но обикновено намирам начин да се измъкна. Знам обаче, че някой трябва да покаже на детето, за да се научи. Отговарям й:

— Не ми се ходи.

Гледаме се. Тя сочи с пръст и казва:

— Ти иди.

После се разплаква и започва да се върти, защото седалката й убива на дупето, а аз разбирам какво ще се наложи да направя. Само не знам как да подходя. Дали да я заведа в гаража в моята тоалетна, или да й покажа как се прави в тази в къщата? Ами ако госпожа Лийфолт се прибере и ме завари седнала на тоалетната й чиния? Ще побеснее. Слагам обратно пелената на момиченцето и го завеждам в гаража. Когато вали, тук намирисва на блато. Дори при включена лампа е тъмно и няма хубави тапети като в тоалетната в къщата. Всъщност стените дори не са истински, а са просто от скован шперплат. Чудя се дали малката няма да се уплаши.

— Добре, малката, ето я тоалетната на Ейбълийн.

Мей Мобли надниква вътре и свива устни:

— Ооооо!

Свалям си гащите и пишкам много бързо, изтривам се с хартията и се оправям, преди тя да види каквото и да било. После пускам водата.

— Така се ходи до тоалетна — казвам аз.

Колко изненадана изглежда само! Зяпнала е с уста, все едно е видяла чудо. Излизам и преди да се усетя, тя вече си е свалила пелената и се е покатерила като маймунка на тоалетната чиния, държи се с ръце, за да не падне вътре, и пишка сама.

— Мей Мобли! Пишкаш сама! Браво на теб!

Тя се усмихва, а аз я хващам, преди да си топне дупето в тоалетната. Връщаме се бързо в къщата и й давам две бисквитки. По-късно я слагам на гърнето й и тя отново се изпишква. Най-трудни са първите два пъти. В края на деня имам усещането, че наистина съм свършила нещо важно. Тя започва да говори доста добре и познайте коя е новата дума за днес?

— Какво направи малката днес?

А тя отвръща:

— Пиш.

— Какво ще напишат в учебниците по история, че се е случило днес?

Тя казва:

— Пиш.

Аз я питам:

— Как мирише госпожа Хили?

А тя отвръща:

— Пиш.

Но спирам, защото не е хубаво да говоря така, а и ме е страх, че тя може да го повтори. По-късно същия следобед госпожа Лийфолт се прибира с фризирана коса. Правила си е студено къдрене и мирише на амоняк.

— Познайте какво направи Мей Мобли днес? — казвам й аз. — Отиде по нужда в тоалетната.

— О, това е чудесно! — Тя прегръща дъщеря си, нещо, което не я виждам да прави често.

Знам, че наистина се радва, защото госпожа Лийфолт не обича да сменя пелени. Казвам й:

— Отсега нататък трябва да се погрижите всеки път да ходи в гърнето. Ще се обърка, ако не го направите.

Госпожа Лийфолт се усмихва и казва:

— Добре.

— Да видим дали ще отиде пак, преди да си тръгна.

Отиваме в банята, свалям й пелените и я слагам на тоалетната чиния. Но малката клати глава.

— Хайде, Мей Мобли, ще покажеш ли на мама как ходиш до тоалетна?

— Неее.

Накрая я вдигам.

— Няма нищо, днес беше много добра.

Но госпожа Лийфолт е стиснала устни, сумти и й се мръщи. Преди да успея да я обуя, малката успява да избяга. Голото бебче тръгва да тича през къщата. Влиза в кухнята, отваря задната врата, изтичва до гаража, опитва се да стигне бравата на моята тоалетна. Ние хукваме след нея и госпожа Лийфолт сочи с пръст. Гласът й се вдига с десет октави:

— Това не е твоята тоалетна!

Малката поклаща глава:

— Моя тоалетна!

Госпожа Лийфолт я хваща и я плясва по крака.