Кэтрин Стокетт - Слугинята

„Търсим спретната млада секретарка. Не са необходими машинописни умения. Лице за връзка господин Сандърс.“

Боже, след като не иска тя да пише на машина, какво ще я кара да върши?

„Търсим помощник-стенографка, «Пърси & Грей», 1,25 долара на час.“

Тази е нова. Ограждам я с кръг. Няма спор, че в университета учех много старателно. Докато приятелките ми пиеха ром с кока-кола по купоните на братството „Фи Делта Тета“ и приятелите им ги водеха по забави, аз пишех в читалнята с часове — най-вече курсови работи, но също така и разкази, лоши стихове, истории за доктор Килдеър 4 4 Доктор Килдеър — герой от американски телевизионен сериал. — Бел.прев. , рекламни текстове за цигари „Пал Мал“, жалби, бележки за откупи, неизпратени любовни писма до момчета, които бях виждала на лекциите, но с които никога не бях говорила.

Разбира се, че си мечтаех да излизам с футболист, но истинското ми желание бе един ден да напиша нещо, което хората да прочетат. През последния семестър на четвърти курс кандидатствах само за една работа, но на много хубава длъжност, защото се намираше на хиляда километра от Мисисипи. Пуснах двайсет и две монети от десет цента в телефона в магазин „Оксфорд Март“ и позвъних по обявата за редактор в издателство „Харпър & Роу“ на 33-та улица в Манхатън. Бях прочела обявата в „Ню Йорк Таймс“ в университетската библиотека и изпратих автобиографията си още същия ден. Обнадеждена, дори се обадих за един апартамент под наем на Източна 85-та улица, гарсониера с кухненски бокс за четирийсет и пет долара на месец. От авиокомпания „Делта Еърлайнз“ ми казаха, че еднопосочният билет до летище „Айдълуайлд“ струва седемдесет и три долара. Не проявих достатъчно разум да кандидатствам на повече от едно място, а от издателството така и не ми се обадиха.

Погледът ми се насочва към раздела „Обяви за работа: Мъже“. Има поне четири колони, пълни с длъжности за управители на банки, счетоводители, кредитни инспектори, книговезци. В този раздел фирма „Пърси & Грей“ предлагаха заплащане, по-високо с петдесет цента на час, за помощник-стенограф.

— Госпожице Скийтър, търсят ви по телефона — провиква се Паскагула от подножието на стълбите.

Слизам на долния етаж, където е единственият телефон в къщата. Паскагула ми подава слушалката. Дребна е като дете, няма и метър и петдесет и е черна като нощта. Косата й е къса и къдрава, а бялата й униформа е преправена от шивача, за да пасва на късите й ръце и крака.

— Госпожа Хили ви търси — казва тя и ми подава слушалката с мократа си ръка.

Сядам на бялата желязна маса. Кухнята е голяма, с формата на квадрат, а вътре е горещо. Балатумът на черни и бели шарки е пропукан тук-там и протрит пред мивката. Новата сребриста съдомиялна машина е поставена в средата на стаята и е свързана с маркуч към крана за водата.

— Той идва следващата седмица — казва Хили. — В събота вечер. Свободна ли си?

— Боже, чакай да си проверя тефтера с ангажиментите — отвръщам аз. В гласа на Хили вече не се долавя и следа от спора по време на бриджа. Имам известни подозрения, но изпитвам облекчение.

— Не мога да повярвам, че най-сетне ще се случи — възкликва Хили, защото от месеци се опитва да ми уреди среща с братовчеда на съпруга си. Заела се е сериозно със задачата, макар че той е твърде хубав за мен, да не говорим, че е син на щатски сенатор.

— Не мислиш ли, че е добре първо да… се запознаем? — питам я аз. — Имам предвид, преди да излезем на среща.

— Не се притеснявай. С Уилям ще сме с вас през цялото време.

Въздъхвам. Тази среща се отменя вече два пъти. Мога само да се надявам, че ще се отложи и този път. И въпреки това съм поласкана, че Хили вярва така силно, че мъж като него ще се заинтересува от момиче като мен.

— А, и ела да вземеш бележките — казва Хили. — Искам инициативата ми да бъде поместена в следващия бюлетин на цяла страница до раздела със снимките.

Замълчавам.

— Онова за тоалетните ли? — Макар да бяха минали само няколко дни, откакто Хили повдигна въпроса, докато играехме карти, се надявах да е забравила.

— Казва се „Санитарна инициатива за прислугата…“. Уилям-младши, слизай долу или ще ти откъсна ушите, Юл Мей, ела веднага… и искам материалът да е готов тази седмица.

Редактор съм на бюлетина на женската организация. Но Хили е председателят. И се опитва да ми нарежда какво да публикувам.

— Ще видя. Не знам дали има място — лъжа аз.

Паскагула ме поглежда крадешком от мивката, сякаш чува какво казва Хили. Поглеждам към тоалетната на Константин, която сега се използва от Паскагула. До кухнята е. Вратата е полуотворена и виждам малка стаичка с тоалетна чиния, казанче над нея и електрическа крушка с пожълтял пластмасов абажур. Умивалникът в ъгъла е толкова малък, че едва ще побере водата от една чаша. Никога не съм влизала вътре. Когато бяхме деца, майка ни казваше, че ще ни напляска, ако ходим в тоалетната на Константин. Константин ми липсва повече от всичко на света.