Кэтрин Стокетт - Слугинята

Завивам по пътя, който води към „Лонглийф“, памуковата плантация на семейството ми. Тракането на чакъла утихва, когато тръгвам по гладкия жълт прахоляк, и намалявам скоростта, преди майка да ме види как карам. Паркирам пред къщата и излизам от колата.

Майка седи на люлеещия се стол на предната веранда.

— Ела да поседнеш, скъпа — посочва тя с ръка към другия люлеещ се стол до нея. — Паскагула тъкмо излъска подовете. Да ги оставим да изсъхнат.

— Добре, мамо.

Целувам я по напудрената буза. Но не сядам. Облягам се на парапета на верандата и се взирам в обраслите с мъх дъбове в предния двор. Макар да живеем само на пет минути от града, за повечето хора мястото е вече в селския район. Дворът ни е заобиколен от десет хиляди акра полета с памук, който баща ми отглежда, а зелените и здрави растения стигат чак до кръста ми. Няколко чернокожи мъже седят под навеса в далечината и се взират в жегата. Всички чакат едно и също — пъпките на памука да се отворят. Мисля колко са различни отношенията ни с Хили, откакто се прибрах от университета. Но коя от двете ни се е променила — аз или тя?

— Казах ли ти? — пита майка. — Фани Пийтроу се е сгодила.

— Браво на Фани.

— Не мина и месец, откакто започна работа като касиерка в Земеделската банка.

— Това е чудесно, майко.

— Знам — казва тя, а аз се обръщам и срещам погледа й, толкова твърд, че може да счупи и електрическа крушка. — Защо и ти не кандидатстваш за работа като касиерка в банката?

— Не искам да съм касиерка, майко.

Майка ми въздъхва и поглежда с присвити очи шпаньола Шелби, който си ближе задните части. Хвърлям поглед към входната врата, изкушена да нацапам почистения под. Водили сме този разговор безброй пъти.

— Дъщеря ми заминава за четири години в колеж и с какво се връща? — пита тя.

— С диплома!

— Хубавичка хартийка — отвръща майка ми.

— Казах ти. Не срещнах мъж, за когото да искам да се омъжа.

Майка се надига от стола и се приближава до мен, за да я гледам право в гладкото хубаво лице. Облечена е с морскосиня рокля, която пада добре по слабото й тяло. Както обикновено, е с червило, но когато излиза от сянката под палещите лъчи на следобедното слънце, виждам по дрехите й тъмни, засъхнали петна. Присвивам очи, за да разбера дали не ми се привижда.

— Мамо, лошо ли ти е?

— Ако можеше само да проявиш малко находчивост, Юджиния… — Роклята ти е мръсна отпред. Майка скръства ръце. — Говорих с майката на Фани и тя каза, че Фани буквално била залята от възможности, щом се хванала на тази работа.

Зарязвам темата за роклята. Никога няма да мога да обясня на майка, че искам да стана писателка. Тя просто ще изкара желанието ми поредното нещо, което ме отделя от омъжените жени. Не мога да й кажа и за Чарлс Грей, партньора ми в часовете по математика в университета от миналата пролет. Как в четвърти курс се напи и ме целуна, а после стисна ръката ми толкова силно, че трябваше да ме заболи, но на мен ми се стори прекрасно да държи дланта ми и да се взира в очите ми. А после се ожени за високата метър и петдесет Джени Сприг. Трябваше да си намеря апартамент в града, в един от онези блокове, където живееха обикновени неомъжени момичета, стари моми, секретарки, учителки. Но единствения път, когато подметнах на майка да използвам парите от попечителския си фонд, тя избухна в сълзи, при това истински.

— Парите не са за това, Юджиния. Да живееш в някакъв пансион, където вони на странни манджи, а по прозорците са прострени дамски чорапи. А какво ще правиш, като свършат парите? С какво ще живееш? — След това сложи студена кърпа на челото си и цял ден не стана от леглото.

А сега стиска здраво парапета и чака да разбере дали ще направя като дебелата Фани Пийтроу, за да се спася. Собствената ми майка ме гледа, сякаш умът й не може да побере защо изглеждам така, защо съм толкова висока и с такава коса. Косата ми е, меко казано, къдрава. Навита е на толкова малки спиралки, че прилича повече на окосмяване по слабините, отколкото на коса. Почти бяло руса е на цвят и се къса лесно като слама. Кожата ми е светла и макар според някои да прилича на мляко, когато съм сериозна, добива мъртвешка бледост, а аз съм сериозна почти непрекъснато. Освен това хрущялът на носа ми е леко изпъкнал. Но очите ми са сини като метличина, също като на майка. Разправят, че те са най-хубавото в мен.

— Просто трябва да си на място, където можеш да се срещаш с много мъже…

— Мамо — казвам аз просто за да сложа точка на разговора, — толкова ли ще е ужасно, ако не се омъжа?