Кэтрин Стокетт - Слугинята

Вдигнах очи към тавана, защото така и не можах свикна с тези шокиращи думи, дори и с четири деца преди нея. В деня, в който детето ти каже, че те мрази, а всяко дете минава през подобен период, имаш чувството, че някой те е ритнал в корема. Но Киндра… Господи! При нея не е просто период. Това момиче става точно като мен.

Стоя в кухнята на госпожа Силия и си мисля за снощи, за Киндра и голямата й уста, за Бени и астмата му, за съпруга ми Лирой, който миналата седмица два пъти се прибра вкъщи пиян. Знае, че това е едничкото, което не мога да понасям, след като се бях грижила за баща си алкохолик в продължение на десет години — ние с мама се бъхтехме до смърт, за да има пълна бутилка за него. Май трябва да съм по-разстроена заради това, но снощи за извинение Лирой се прибра с торба, пълна с бамя. Знае, че това ми е любимото ядене. Тази вечер ще панирам бамята в царевично брашно и така здраво ще се наям, както майка ми никога не би ми позволила!

Но това не е единствената вкуснотия за деня. Първи октомври е и аз беля праскови. Майката на господин Джони донесла от Мексико две щайги, пълни с тежки като бейзболни топки плодове. Толкова са зрели и сладки, че като ги захапеш, все едно гризеш масло. Не приемам нищо даром от белите дами, защото си знам, че искат да съм им задължена. Но когато госпожа Силия ми каза да си взема дузина праскови за вкъщи, веднага извадих една торба и пъхнах в нея дванайсет плода. Като се прибера след работа, ще ям пържена бамя за вечеря и сладкиш с праскови за десерт.

Гледам как дългата, нащърбена обелка се спуска надолу в умивалника на госпожа Силия и не поглеждам към алеята. Обикновено, когато стоя на кухненската мивка, си имам план за бягство от господин Джони. Кухнята е най-подходящата стая, защото единият прозорец гледа напред към улицата. Високите азалиеви храсти скриват лицето ми, но виждам достатъчно, за да забележа, когато някой се приближава. Ако той влезе през предната врата, задната врата ще ме отведе в гаража. Ако влезе от задния вход, мога да се измъкна през предния. Една друга врата на кухнята води до задния двор, за всеки случай. Но със стичащ се по ръката ми сок и почти опиянена от аромата на плодовете, съм се унесла в беленето на прасковите. Дори не забелязвам синия камион, който паркира отпред. Когато вдигам очи, мъжът е стигнал до средата на коридора. Зървам ивичка бяла риза от модела, който гладя всеки ден, и един крак, обут в тютюневи панталони, като онези, дето ги закачвам в гардероба на господин Джони. Потискам крясъка си. Ножът издрънчава в мивката.

— Госпожо Силия — втурвам се аз в спалнята й, — господин Джони се прибра!

Госпожа Силия скача от леглото по-бързо, отколкото някога съм я виждала да се движи. Започвам да се щурам в кръг. „Накъде да тръгна? В коя посока? Какво стана с плана ми за бягство?“ И тогава взимам бързо решение — банята за гости! Мушвам се вътре и вратата изскърцва. Качвам се на тоалетната чиния, за да не ми види краката в пролуката под вратата. По брадичката ми тече пот и капе на пода. От силната миризма на сапуна с аромат на гардения на мивката ми прилошава. Чувам стъпки. Спирам да дишам. Стъпките спират. Сърцето ми думка като на котка, заклещена в сушилня за дрехи. Ами ако госпожа Силия се направи, че не ме познава, за да не загази? Ако се престори, че съм някоя крадла? „Ненавиждам я! Ненавиждам тази глупачка!“ Ослушвам се, но чувам единствено туптенето на сърцето си… бум-бум, в гърдите си. От позата, която съм заела, глезените ме болят и изпукват. Очите ми свикват с мрака. След минута виждам отражението си в огледалото над мивката. Клекнала съм като идиот върху тоалетната чиния на бяла жена. Само да ме види някой! Да види докъде стигна Мини Джаксън само и само да си изкарва хляба!

Профучавам по чакъления път към вкъщи с кадилака на майка ми. Гласът на Патси Клайн по радиото вече дори не се чува от барабаненето на камъчета по вратите на колата. Майка ще побеснее, но аз настъпвам газта още повече. Думите на Хили днес, по време на играта на бридж, не ми излизат от главата. С Хили и Елизабет сме най-добри приятелки още от основното училище „Пауър“. На любимата ми снимка трите седим на скамейките на футболното игрище в прогимназията, сгушени една до друга. Най-хубавото в снимката обаче е, че седалките около нас са празни. Седяхме близо една до друга, защото наистина бяхме близки. В „Ол Мис“ 2 2 Разговорното наименование на Университета на Мисисипи. — Бел.прев. с Хили бяхме съквартирантки две години, преди тя да напусне университета, за да се омъжи, а аз останах, за да се дипломирам. Всяка вечер в общежитието на братството „Хи Омега“ навивах косата й на тринайсет ролки. А днес тя заплаши да ме изхвърли от женската организация. Не че особено ме е грижа за организацията, но се почувствах наранена от това, колко лесно приятелката ми е готова да ме отстрани.