Кэтрин Стокетт - Слугинята

Когато пристигам на работа, съм готова да се разправям за причините, поради които съм закъсняла, но госпожа Силия лежи на леглото като предния ден и ми се усмихва, все едно не я интересува. Наконтила се е, а няма да ходи никъде. Седи на леглото пет часа и чете списания. Става само за да си вземе чаша мляко или да пишка.

Но аз не задавам въпроси. Аз съм само прислужница. След като почиствам кухнята, отивам в хола. Спирам на прага и поглеждам съсредоточено мечката гризли. Висока е над два метра и зъбите й са оголени. Ноктите й са дълги и извити като на вещица. В краката й лежи ловен нож с дръжка от кост. Приближавам се и виждам, че по козината се е напластила прах. Между челюстите й виси паяжина. Първо изтупвам прахта с метлата, но тя здраво се е набила в козината. Взимам парцал и се опитвам да забърша мечката, но пищя всеки път, когато острите косми докосват ръката ми. Какво да ги правиш белите! Имам предвид, че съм чистила всичко — от хладилници до задници, но защо тази жена си мисли, че мога да изчистя проклетата мечка гризли?

Отивам да взема прахосмукачката. Изсмуквам прахта и освен няколкото петна изтъняла козина, където съм се престарала с почистването, ми се струва, че се получи доста добре. След като приключвам с мечката, забърсвам прахоляка от луксозните книги, които никой не чете, от копчетата на шинела от армията на Конфедерацията, от сребърния пистолет.

На масата, сложена в златна рамка, стои снимка на госпожа Силия и господин Джони пред олтара и аз я разглеждам по-отблизо, за да видя що за човек е той. Надявам се, че ще е дебел и късокрак, в случай че ми се наложи да бягам, но мъжът на снимката изобщо не е такъв. Той е силен, висок, як. А и го познавам. Господи! Той ходеше години наред с госпожа Хили, по времето, когато започнах работа при госпожа Уолтърс. Не съм се запознавала с него, но го бях виждала достатъчно често, за да съм сигурна. Потръпвам, а страховете ми се утрояват. Защото само този факт говори достатъчно за него.

В един часа госпожа Силия влиза в кухнята и заявява, че е готова за урока си по готвене. Настанява се на един висок стол. Облечена е с прилепнал червен пуловер и червена пола и носи достатъчно грим, че да уплаши и проститутка.

— Какво можете да готвите? — питам я аз.

Тя се замисля и сбърчва чело.

— Може би е най-добре да започнем от начало.

— Все трябва да можете нещо. Майка ви не ви ли е учила като малка?

Тя поглежда към обутите си в мрежести чорапи крака и казва:

— Мога да правя качамак.

Не се сдържам и се разсмивам.

— А какво друго можете да правите, освен качамак?

— Мога да сваря картофи — гласът й става още по-тих. — Мога да приготвям и грис. Там, където живеех, нямахме електричество. Но съм готова да се науча как се готви на истинска печка.

Господи! Досега не бях срещала бял човек, по-беден от мен, освен лудия господин Уоли, дето живее зад магазина за фураж и яде от храната за котки.

— Храните съпруга си с качамак и грис всеки ден ли?

Госпожа Силия кимва.

— Но ти ще ме научиш да готвя, нали?

— Ще се опитам — казвам аз, макар досега да не съм нареждала на бяла жена какво да прави и не знам откъде да започна. Подръпвам си чорапите и обмислям как да действам. Накрая й посочвам към консервната кутия на кухненския плот.

— Ако има нещо, което трябва да знаете за готвенето, то е това.

— Това не е ли просто мас?

— Не, не е просто мас — отвръщам аз. — Това е най-важното готварско откритие от майонезата в буркан досега.

— Какво й е толкова специалното на — сбърчва нос тя — свинската мазнина?

— Не е свинска, а растителна мазнина. — Кой на този свят не знае какво е маргарин „Криско“? — Нямате представа колко много неща можете да правите с него!

Тя свива рамене:

— Да пържа?

— Не само да пържите. Ако нещо лепкаво се заплете в косата ви, като дъвка например? — Размахвам пръст към кутията с маргарин. — Точно така, „Криско“. Ако намажете с него дупето на бебе, ще забравите за обривите от пелените. — Пускам три лъжици от мазнината в черна тенджерка. — Кълна се, виждала съм и жени, които се мажат с него под очите и го слагат на напуканите ходила на мъжете си.

— Виж колко хубаво изглежда — казва тя. — Като бяла глазура за торта.

— Можете да чистите с него лепилото от етикетите с цените, да смазвате пантите на вратата. Ако спре токът, забучете фитил в кутията и ще гори като свещ.

Включвам котлона на газовата печка и гледаме как маргаринът се топи в тенджерата.