Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Госпожо Лийфолт, проверихте ли в кухнята? В шкафа за приборите? Госпожо Лийфолт?

Но тя не ме поглежда и аз не знам какво да правя. Още не знам колко сериозна е тази работа. Може би не е заради среброто, може да е заради госпожа Лийфолт и Втора глава…

— Ейбълийн — казва госпожа Хили, — можеш да ми върнеш липсващите прибори днес или Елизабет ще повдигне обвинение.

Госпожа Лийфолт поглежда госпожа Хили и си поема шумно дъх, като че ли е изненадана. Чудя се чия е била идеята — и на двете или само на госпожа Хили?

— Не съм крала никакви сребърни прибори, госпожо Лийфолт — казвам и само като чувам думите, изречени на глас, ми иде да избягам.

Госпожа Лийфолт прошепва:

— Тя казва, че не ги е взела, Хили.

Госпожа Хили обаче се прави, че изобщо не я е чула. Поглежда ме с повдигнати вежди и заявява:

— В такъв случай трябва да те уведомя, че си уволнена, Ейбълийн — изсумтява госпожа Хили. — Ще се обадя в полицията. Там ме познават.

— Мааа-мооо — провиква се малкото човече от люлката си в спалнята.

Госпожа Лийфолт поглежда през рамо, после поглежда Хили, все едно не знае какво да прави. Предполагам, че чак сега се замисля какво ще е да няма прислужница.

— Ей-биии — вика малкото човече и се разплаква. — Ей-биии — обажда се още едно гласче и осъзнавам, че Мей Мобли си е вкъщи. Значи днес не е отишла на училище.

Притискам ръце до гърдите си. „Боже, моля те, не позволявай тя да види това. Не позволявай да чуе какво говори госпожа Хили за мен.“ В дъното на коридора се отваря врата и Мей Мобли се показва. Тя примигва и започва да кашля.

— Ейби, върлото боли.

— Аз… идвам ей сега, миличка.

Мей Мобли пак кашля силно и кашлицата й прилича на кучешки лай. Аз тръгвам по коридора, но госпожа Хили казва:

— Ейбълийн, да не си мръднала! Елизабет може сама да се погрижи за децата си.

Госпожа Лийфолт поглежда госпожа Хили, все едно иска да каже: „Наистина ли се налага?“ Но после става и се затътря по коридора. Вкарва Мей Мобли в стаята на малкото човече и затваря вратата. Сега оставам сама с госпожа Хили. Госпожа Хили се обляга на стола си и казва:

— Не понасям лъжци.

Завива ми се свят. Искам да седна.

— Не съм откраднала среброто, госпожо Хили.

— Не говоря за среброто — навежда се тя напред. Шепне със съскане, за да не я чуе госпожа Лийфолт. — Говоря за онова, което си написала за Елизабет. Тя няма представа, че Втора глава е за нея, а аз съм й твърде добра приятелка, за да й го кажа. И вероятно не мога да те вкарам в затвора за онова, което си написала, но мога да те вкарам в затвора за кражба.

Не искам да ходя в никакъв затвор. Не искам, само това ми минава през ум.

— А приятелката ти Мини? И нея я чака чудесна изненада. Ще се обадя на Джони Фут и ще му кажа да я уволни.

Стаята започва да се размазва пред очите ми. Поклащам глава и ръцете ми се свиват в юмруци.

— Много съм близка с Джони Фут. Той ще ме послуша…

— Госпожо Хили — казвам аз силно и отчетливо.

Тя млъква. Обзалагам се, че никой не е прекъсвал госпожа Хили поне от десет години. Казвам й:

— Не забравяйте, че знам нещо за вас.

Тя ме поглежда с присвити очи. Но не казва нищо.

— А доколкото знам, в затвора човек има страшно много време да пише писма! — Треперя. Дъхът ми гори. — Има време да напише писмо с истината за вас до всеки човек в Джаксън. Има много време, а хартията е безплатна.

— Никой няма да повярва на писанията ти, чернилко.

— Не знам. Разправят, че пиша доста добре.

Тя изплезва език и докосва с него херпеса си. После свежда очи. Преди да успее да каже каквото и да било, в дъното на коридора със замах се отваря врата. Мей Мобли тича по нощница и се спира пред мен. Тя хълца и плаче, а нослето й е червено като роза. Сигурно майка й е казала, че си тръгвам. „Боже — моля се наум, — дано не е повторила лъжата на госпожа Хили.“ Малката се хваща за полата ми и не ме пуска. Слагам ръка на челото й и усещам, че гори от температура.

— Миличка, трябва да се връщаш в леглото.

— Неее — вика тя. — Не тръгвай, Ейби.

Госпожа Лийфолт идва намръщена от спалнята с малкото човече на ръце.

— Ейбии! — провиква се то и се хили.

— Здравей… малко човече — прошепвам аз. Добре, че той не разбира какво става.

— Госпожо Лийфолт, нека я заведа в кухнята и да й дам лекарство. Има много висока температура.

Госпожа Лийфолт хвърля поглед към госпожа Хили, но госпожа Хили само си седи със скръстени ръце.

— Добре, отивай — казва госпожа Лийфолт. Хващам малката за горещата й ръчичка и я водя в кухнята.