Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Онази вещица — крещи Мини. — Той ще ме убие заради нея!

— Къде си сега, Мини, къде са децата?

— На бензиностанцията съм. Дотичах дотук боса! Децата са у съседите… — Тя пухти, хълца и стене.

— Октавия ще дойде да ни вземе. Рече, че веднага тръгва.

Октавия живее в Кантън, на двайсет минути северно от госпожа Силия.

— Мини, аз трябва да тръгвам…

— Не, моля те, не затваряй. Остани на телефона, докато тя пристигне.

— Добре ли си? Той нарани ли те?

— Не издържам повече, Ейбълийн. Не мога… — Мини се пречупва и започва да плаче.

За пръв път чувам подобни думи от устата на Мини. Поемам си дълбоко въздух, като знам какво трябва да направя. Думите са така ясни в главата ми и сега, докато стои боса и отчаяна на телефона на бензиностанцията, е единственият ми шанс тя наистина да ме послуша.

— Мини, чуй ме. Никога няма да загубиш работата си при госпожа Силия. Господин Джони сам ти го каза. А от книгата ще получим още пари. Госпожица Скийтър разбрала това снощи. Мини, чуй ме много ясно, вече няма нужда да се връщаш при Лирой.

Мини потиска хлипането си.

— Време е, Мини. Разбра ли ме? Ти си свободна.

Много бавно плачът на Мини започва да заглъхва. Докато накрая не спира окончателно. Ако не чувах как диша, щях да си помисля, че е затворила. „Моля те, Мини — казвам си наум. — Моля те, възползвай се от последната си възможност да се измъкнеш.“ Разтреперана, тя си поема дълбоко въздух.

— Чувам те, Ейбълийн.

— Нека дойда до бензиностанцията и да изчакам с теб. Ще се обадя на госпожа Лийфолт, че ще закъснея.

— Не — отвръща тя. — Сестра ми… ще дойде скоро. Ще останем при нея тази вечер.

— Мини, само за тази вечер или…

Тя изпуска дълга въздишка.

— Не, не мога. Достатъчно дълго търпях! — И чувам как Мини Джаксън постепенно си става старата Мини. Гласът й трепери, но тя заявява:

— Бог да му е на помощ на Лирой, защото не знае какво ще стане сега от Мини Джаксън. Сърцето ми прескача.

— Мини, не можеш да го убиеш. Тогава ще отидеш в затвора, точно както иска госпожа Хили.

Боже, каква страшна и дълга тишина следва.

— Няма да го убивам, Ейбълийн. Обещавам. Ще останем при Октавия, докато си намерим нова къща.

Въздъхвам облекчено.

— Тя пристигна — казва Мини. — Ще ти се обадя довечера.

Когато пристигам в къщата на госпожа Лийфолт, вътре цари пълна тишина. Сигурно малкото човече още спи. Мей Мобли е отишла на училище. Оставям чантата си в пералното помещение. Летящата врата към трапезарията е затворена, а в кухнята е хладно и тихо. Слагам кафето и казвам една молитва за Мини. Тя ще остане за известно време при Октавия. Разказа ми, че Октавия има големичка селска къща. Мини ще е по-близо до работата си, но пък децата ще са далеч от училище. Но важното е, че сега Мини ще е далеч от Лирой. Досега не я бях чувала да казва, че ще напусне Лирой, а Мини не повтаря нещо по два пъти. Ако ще прави нещо, го прави от първия път. Стоплям бутилка мляко за малкото човече и си поемам дълбоко въздух. Имам чувството, че денят ми вече е приключил, а е едва осем часът сутринта. Но още не чувствам умора. Не знам защо. Отварям летящата врата. И виждам госпожа Лийфолт и госпожа Хили да седят една до друга на масата в трапезарията с вперени в мен очи. За миг замръзвам, стиснала здраво бутилката с мляко. Госпожа Лийфолт още е с ролки на главата и по син халат. Но госпожа Хили се е наконтила със син кариран костюм. Онзи противен червен херпес още стои на устата й.

— Добро утро — казвам аз и тръгвам към спалнята. — Рос още спи — казва госпожа Хили. — Няма нужда да ходиш при него.

Спирам на място и поглеждам към госпожа Лийфолт, но тя се взира в Г-образната пукнатина на масата.

— Ейбълийн — казва госпожа Хили и облизва устни. — Когато вчера си върнала среброто, липсваха три прибора. Една сребърна вилица и две сребърни лъжици.

Поемам си дъх.

— Нека… отида да проверя в кухнята, може нещо да е останало тук. — Поглеждам към госпожа Лийфолт, за да видя какво ще ми каже, но тя не откъсва очи от пукнатината. Побиват ме студени тръпки.

— Много добре знаеш, че среброто не е в кухнята, Ейбълийн — казва госпожа Хили.

— Госпожо Лийфолт, проверихте ли леглото на Рос? Той прибира разни неща и ги пъха в…

Госпожа Хили изсумтява подигравателно:

— Чуваш ли я, Елизабет? Опитва се да обвини едно пеленаче.

Мислите ми препускат. Опитвам се да си спомня дали преброих приборите, преди да ги увия в плата. Струва ми се, че го направих. Божке, дано не се опитва да каже онова, което си мисля…