Кэтрин Стокетт - Слугинята

Днес по сребърния сервиз на госпожа Лийфолт има странни петна. Сигурно е заради високата влажност. Обикалям около масата за бридж и лъсвам отново всеки прибор, за да се уверя, че всичко си е на мястото. Малкото човече започна да задига разни работи — лъжици, десетачета и фиби за коса. Пъха ги в пелената си, за да ги скрие. Понякога, когато го преобувам, имам чувството, че отварям сандък със съкровище. Телефонът звъни и отивам в кухнята, за да вдигна.

— Имам новина — казва Мини.

— Какво чу? — Госпожа Ренфроу рекла, че със сигурност госпожа Хили е изяла пая. — Мини се кикоти, но моето сърце започва да бие десет пъти по-бързо.

— Божке, госпожа Хили ще е тук след пет минути. Най-добре ще е да изгаси този пожар бързо! — Чувствам се като луда, че сега съм на нейна страна. Така се обърквам.

— Обадих се на едноръката Ърнест… — Но в този миг Мини млъква. Сигурно госпожа Силия е влязла в стаята. — Така, излезе. Обадих се на едноръката Ърнестин и тя рече, че госпожа Хили крещяла по телефона цял ден. А госпожа Клара разбрала за Фани Еймъс.

— Уволнила ли я е? — Госпожа Клара издържаше момчето на Фани Еймъс, докато беше в колежа, и това беше една от приятните истории.

— Не. Само седяла с отворена уста и книга в ръка.

— Слава на Бога! Обади ми се, ако чуеш още нещо — казвам аз. — Не се притеснявай, ако вдигне госпожа Лийфолт. Кажи й, че ме търсиш заради болната ми сестра. — Боже, не ме наказвай за тази лъжа. Последното, което ми трябва сега, е някоя от сестрите ми да се разболее. Няколко минути след като затварям, на входната врата се звъни, а аз се правя, че не чувам. Толкова съм нервна, че ще видя лицето на госпожа Хили след онова, дето е казала на госпожица Скийтър. Не мога да повярвам, че съм споменала за Г-образната пукнатина. Излизам от тоалетната си и просто стоя и се чудя какво ще стане, ако се наложи да оставя Мей Мобли. Боже, ако се наложи, моля те, прати й някоя добра жена. Не я оставяй само с госпожица Тейлър, която да й разправя, че черното е мръсно, с баба й, дето трябва да я ощипе, та малката да й каже „Благодаря“, и със студената госпожа Лийфолт.

Звънецът пак се чува, но аз не помръдвам. Казвам си, че ще го направя утре. За всеки случай ще се сбогувам с Мей Мобли. Когато се връщам в къщата, чувам, че всички дами са на масата и си говорят. Гласът на госпожа Хили е най-силен. Притискам ухо до кухненската врата, защото ужасно ме е страх да вляза.

— … не е Джаксън. Тази книга е пълен боклук. Обзалагам се, че цялата история е съчинена от някоя негърка…

Чувам как някакъв стол стърже по пода и знам, че госпожа Лийфолт е тръгнала да ме търси. Не мога да отлагам повече. Отварям вратата с кана със студен чай в едната ръка. Обикалям около масата и не отлепвам очи от обувките си.

— Чух, че онази героиня, Бети, може да е Шарлийн — казва госпожа Джийни с облещени очи. До нея госпожа Лу Ан седи с празен поглед, като че ли й е все едно. Ще ми се да можех да й кажа колко се радвам, че тя е бялата дама на Лувиния, без да се издам, но знам, че не мога да го направя. А не мога да разбера и нищо по изражението на госпожа Лийфолт, защото тя се мръщи както обикновено. Но лицето на госпожа Хили е лилаво като слива.

— А прислужницата от Четвърта глава? — продължава госпожа Джийни. — Чух Сиси Тъкър да казва…

— Книгата не е за Джаксън! — почти крясва госпожа Хили и скача, докато й наливам. Една капка чай пръсва случайно в празната й чиния. Тя ме поглежда и очите ми се вдигат към нея, все едно е магнит. Просъсква ми тихо и хладно: — Разля, Ейбълийн.

— Съжалявам, аз…

— Избърши го!

Разтреперана, аз избърсвам капката с кърпата, увита около дръжката на каната. Тя ме гледа в очите. Трябва да сведа поглед. Усещам изгарящата тайна, която и двете знаем.

— Донеси ми нова чиния! Чиния, която не си изцапала с мръсната си кърпа.

Донасям й нова чиния. Тя я разглежда и изсумтява силно. После се обръща към госпожа Лийфолт и казва:

— Тези хора дори не могат да бъдат научени какво е чистота.

Същата вечер се налага да остана до късно у госпожа Лийфолт. След като Мей Мобли заспива, изваждам тетрадката си за молитви и започвам по списъка. Много се радвам за госпожица Скийтър. Тя ми се обади тази сутрин и каза, че е приела работата. Заминава за Ню Йорк след седмица! Ама, Божке, не спирам да подскачам всеки път, когато чуя някакъв шум, и все ми се струва, че госпожа Лийфолт ще се появи на вратата и ще каже, че знае истината. Когато се прибирам вкъщи, съм твърде нервна, за да заспя. Отивам през непрогледния мрак до задната врата на Мини. Тя седи на масата и чете вестник. Това е единственото време от деня, в което не тича насам-натам, за да чисти, храни или нарежда на някого. Тъй като в къщата е страшно тихо, ми се струва, че нещо не е наред.