Кэтрин Стокетт - Слугинята

Как само се ядосах! От мястото, на което гладя, виждам госпожа Силия в задния двор, с тесни сатенени розови панталони и черни гумени ръкавици. Целите й колене са в пръст. Сто пъти я помолих да престане да копае с хубавите си дрехи. Но тази жена изобщо не ме слуша. По тревата до басейна са пръснати гребла и инструменти. Единственото, с което госпожа Силия се занимава сега, е да копае из двора и да сади разни цветя. Нищо, че преди няколко месеца господин Джони нае градинар на име Джон Уилис на пълен работен ден. Надяваше се така да имаме някаква защита, след онзи случай с голия мъж, но градинарят е толкова стар, че ходи прегърбен като бастун. И е също толкова кльощав. Непрекъснато изпитвам желание да надникна в храстите и да проверя дали не е получил удар. Предполагам, че на господин Джони сърце не му дава да го уволни и да вземе някой по-млад. Пръскам още малко кола по яката на господин Джони. Чувам госпожа Силия да се провиква как трябва да се сади храст:

— Това са хортензии, трябва да сложим в почвата още тор, богат на желязо. Разбра ли, Джон Уилис?

— Да, госпожо — извиква в отговор Джон Уилис.

— Млъквайте, госпожо — казвам си аз. Като му вика така, той си мисли, че тя е глухата. Телефонът иззвънява и аз тичам да вдигна.

— О, Мини — казва Ейбълийн в слушалката. — Ако разберат кой е градът, за нула време ще се досетят и кои са хората.

— Голям глупак е този.

— Откъде да знаем, че госпожа Хили изобщо ще я прочете? — казва Ейбълийн и гласът й става писклив. Надявам се госпожа Лийфолт да не я чува. — Божке, трябваше да го обмислим по-внимателно, Мини.

За пръв път чувам Ейбълийн да говори така. Все едно сме си разменили ролите.

— Чуй ме сега — казвам аз, защото ми хрумва нещо. — След като господин Джеймс вдигна такъв шум, съм сигурна, че ще я прочете. Сега целият град ще си я купи. — И докато изричам тези думи, осъзнавам, че наистина е така. — Недей още да се вайкаш, защото може би всичко се подрежда както трябва.

Пет минути след като затварям, телефонът на госпожа Силия пак звъни.

— Домът на госпожа Си…

— Току-що говорих с Лувиния — прошепва Ейбълийн. — Госпожа Лу Ан тъкмо се е прибрала с една книга за себе си и още една за най-добрата й приятелка, Хили Холбрук. Започва се.

Кълна се, цяла вечер имам чувството, че виждам госпожа Хили да чете книгата. Чувам да шепти думите, които чете със студения си бял глас. В два през нощта ставам от леглото, отварям своя екземпляр и се опитвам да позная до коя глава е стигнала. До първа, до втора или до десета? Накрая просто се взирам с празен поглед в синята корица. Досега не съм виждала книга с толкова хубав цвят. Избърсвам петното на предната корица. После я скривам обратно в джоба на едно зимно палто, което никога не съм обличала, защото, откакто се омъжих за Лирой, не съм прочела нито една книга и не искам, като види тази, той да заподозре нещо. Накрая се връщам в леглото и си казвам, че няма как да позная до коя глава е стигнала госпожа Хили. Знам обаче, че не е стигнала до последната част, в която пише за нея. Знам това, защото още не съм чула писъка й.

На сутринта се радвам, че отивам на работа. Кълна се! Днес е денят за бърсане на подовете и искам да забравя за малко за книгата. Сядам тежко в колата и тръгвам към окръг Мадисън. Вчера госпожа Силия пак ходи при някакъв доктор, за да разбере дали ще може да има деца, а аз едва не й рекох, че ако иска, може да вземе моето. Сигурна съм, че днес ще ми разкаже всичко подробно. Поне глупачката прояви здрав разум и се отказа от доктор Тейт.

Спирам пред къщата. Трябва да паркирам отпред, защото госпожа Силия най-накрая се отказа от преструвките и каза на господин Джони онова, което той вече знаеше. Първото, което виждам, е, че пикапът на господин Джони е още пред къщата. Изчаквам в колата си. Досега нито веднъж не си е бил вкъщи, когато пристигам на работа. Пристъпвам в кухнята. Заставам в средата и се оглеждам. Някой вече е направил кафе. Чувам мъжки глас в трапезарията. Тук става нещо. Навеждам се до вратата и чувам господин Джони, който си е у дома в работен ден в 8:30 сутринта, а гласчето в главата ми нарежда веднага да бягам през вратата. Госпожа Хили му се е обадила и му е рекла, че съм крадла. Разбрал е за пая. Знае за книгата.

— Мини? — чувам гласа на госпожа Силия. Много внимателно бутвам летящата врата и надзъртам в трапезарията. Госпожа Силия седи начело на масата, а господин Джони е седнал до нея. И двамата вдигат очи към мен. Господин Джони е по-бял и от албиноса, който живее зад къщата на госпожа Уолтърс.