Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Госпожо Силия, какво става тук?

По столовете висят чорапи, по пода са разпилени чанти, има пръснати достатъчно крещящи бижута като за цяла фамилия проститутки, четирийсет и пет чифта обувки с токчета, долни дрехи, връхни дрехи, гащи, сутиени и полупразна бутилка бяло вино върху скрина, без подложка под нея. Започвам да събирам копринените й партакеши и да ги трупам на стола. Поне мога да пусна прахосмукачката.

— Колко е часът, Мини? — пита госпожа Силия от банята. — Джони ще се прибере в шест, нали знаеш?

— Още няма пет. Но след малко ще трябва да тръгвам. — Трябва да взема Шугър и да стигнем на бала до шест и половина, за да сервираме.

— О, Мини, толкова се вълнувам — роклята на госпожа Силия прошумолява зад мен. — Какво ще кажеш?

Обръщам се.

— Боже Господи! — все едно съм малкият Стиви Уондър, така ме ослепява онази рокля. Госпожа Силия блести в крещящо розово и сребърни пайети от огромните си гърди до ноктите на краката.

— Госпожо Силия — прошепвам аз. — Вземете се постегнете, преди да ви е изпаднало нещо.

Госпожа Силия се завърта доволно около себе си: — Не е ли прелестна? Не е ли това най-хубавата рокля, която си виждала някога? Чувствам се като холивудска звезда.

Тя запърхва с изкуствените си мигли. Намазала се е, сложила си е руж, изрисувала се е. Пшениченорусата й прическа е тупирана около главата й като великденско боне. Единият й крак се подава през цепката, която оголва чак бедрото й, и аз извръщам очи, защото ме е срам да я гледам. Всичко в нея излъчва секс, секс и пак секс.

— Къде си направихте така ноктите?

— В козметичния салон тази сутрин. О, Мини, толкова съм нервна, свито ми е под лъжичката. — Тя отпива голяма глътка от чашата си с вино и малко залита на високите си токчета.

— Какво ядохте днес?

— Нищо. Прекалено ми е нервно, за да ям. А какво ще кажеш за обеците? Дали са достатъчно лъскави?

— Съблечете тази рокля и елате да хапнете набързо няколко бисквити.

— О, не, коремът ми ще се подуе. Не мога да ям нищо.

Тръгвам да взема бутилката от безбожно скъпия скрин, но госпожа Силия стига до нея преди мен и изсипва остатъка от виното в чашата си. Подава ми празната бутилка и се усмихва. Вдигам коженото й палто, захвърлено на пода. Бързо свикна да има прислужница. Видях тази рокля преди четири дни и още тогава ми се стори като за пачаври — тя, разбира се, избра роклята с дълбокото деколте — но нямах представа какво ще стане, когато тя се напъха в дрехата. Набъбнала е като втасало тесто. С дванайсет бала зад гърба си знам, че там почти няма да видите оголен лакът, а да не говорим за гърди и рамене.

Тя влиза в банята и слага още руж по вече добре намазаните си бузи.

— Госпожо Силия — казвам аз, затварям очи и се моля да намеря подходящите думи. — Тази вечер, когато видите госпожа Хили…

Госпожа Силия се усмихва в огледалото.

— Планирала съм всичко. Когато Джони отиде до тоалетната, просто ще й го кажа. Ще й кажа, че те вече бяха скъсали, когато двамата с Джони започнахме да се виждаме.

Въздъхвам.

— Не говорех за това. Тя… може да каже някои неща за… мен.

— Искаш да й предам поздрави ли? — излиза тя от банята. — Защото си работила дълго при майка й ли?

Аз само се взирам в нея, цялата яркорозова, толкова насмукала се с вино, че погледът й е почти премрежен. Госпожа Силия се оригва тихичко. Няма смисъл да й казвам сега, след като е в такова състояние.

— Не, госпожо. Не й казвайте нищо — въздъхвам аз.

Тя ме прегръща.

— Ще се видим довечера. Много се радвам, че и ти ще ходиш, за да има с кого да си говоря.

— Аз ще съм в кухнята, госпожо Силия.

— О, а аз трябва да намеря онази малка брошка… — Тя отива с клатушкане до тоалетката и изважда всички неща, които току-що прибрах. Искам да й кажа: „Просто си остани вкъщи, глупачке“, но не го правя. Твърде късно е. С госпожа Хили начело на парада е твърде късно за госпожа Силия. А Бог ми е свидетел — твърде късно е и за мен.

Годишният благотворителен бал на женската организация в Джаксън е известен просто като „Балът“ на всички, които живеят в радиус от петнайсет километра от града. В седем часа в хладната ноемврийска вечер гостите пристигат в бара на хотел „Робърт Лий“ за коктейлите. В осем часа се отварят вратите от фоайето към балната зала. Прозорците са окичени с гирлянди от зелено кадифе, обсипани с истински букетчета зеленика. Покрай прозорците са подредени маси с наградите за търговете и списъците на участниците в тях. Предметите са дарени от членове на организацията и местни магазини, а тази година се очаква от търга да се наберат над шест хиляди долара, с петстотин повече от миналата година.