Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Не мога да облека мъжко сако върху бална рокля — обръща тя очи и въздъхва. — Но ти благодаря, скъпи. Джони стисва ръката й и й донася питие от бара, петото й за днес, макар той да не го знае. — Върви да се запознаеш с хората. Веднага се връщам! — Той тръгва към мъжката тоалетна.

Силия остава сама. Подръпва леко деколтето на роклята си и поклаща ханш.

— … в кофата има дупка, скъпа Лайза, скъпа Лайза — тананика си тихичко Силия стара песен от панаирите, тактува с крак, оглежда се за някое познато лице. После се повдига на пръсти и помахва над главите на хората.

— Хей, Хили, ехооо.

Хили откъсва поглед от двойката, с която разговаря през няколко души. Усмихва се, помахва, но щом Силия тръгва към нея, тя се обръща и се изгубва сред тълпата. Силия спира на място и отново отпива от питието си. Около нея са се образували малки групички от хора, които разговарят и се смеят за всички онези неща, за които хората говорят и на които се смеят по балове.

— Здравей, Джулия — провиква се Силия. Бяха се запознали на едно от партитата, на които двамата с Джони бяха ходили, след като се ожениха.

Джулия Фенуей се озърта с усмивка.

— Аз съм Силия. Силия Фут. Как си? О, роклята ти е прекрасна. Откъде си я купи? От магазина на Джуъл Тейлър ли?

— Не, с Уорън ходихме в Ню Орлиънс преди няколко месеца… — Джулия се оглежда, но не вижда никой, който да е достатъчно близо, за да я спаси. — А ти изглеждаш много… бляскаво тази вечер.

Силия се навежда към нея.

— Питах и Джони, но нали ги знаеш мъжете. Мислиш ли, че съм твърде изтупана?

Джулия се разсмива, но изобщо не поглежда Силия в очите.

— О, не. Облечена си съвършено подходящо.

Една от дамите на женската организация стисва Джулия за лакътя.

— Джулия, трябваш ни за малко, извинете ни! — Двете се отдалечават с шушукане и Силия пак остава сама.

След пет минути отварят вратите към трапезарията. Хората започват да влизат. Гостите намират масите си с помощта на картичките, които държат в ръце, а от масите за търга покрай прозорците долитат възхитени ахкания и охкания. Те са обсипани със сребърни прибори и ушити на ръка бебешки дрешки, памучни носни кърпички, кърпи за ръце с монограми, детски сервиз за чай, внесен от Германия.

Мини е на една маса в дъното и лъска стъклени чаши.

— Ейбълийн — прошепва тя. — Ето я.

Ейбълийн вдига очи и вижда жената, която преди месец почука на вратата на госпожа Лийфолт.

— Дамите ще трябва да държат здраво съпрузите си тази вечер — казва тя.

Мини трие с кърпа ръба на една чаша.

— Кажи ми, ако я видиш да говори с госпожа Хили.

— Добре. Цял ден повтарям една от специалните си молитви за теб.

Скийтър е облечена с черна кадифена рокля с дълги ръкави, с плавно деколте около врата, която подчертава русата й коса и червеното й червило. Дошла е сама и стои отделно от останалите. Оглежда стаята с отегчен поглед и забелязва Ейбълийн и Мини. И трите веднага извръщат очи. Една от другите чернокожи помощници, Клара, отива на тяхната маса и взима да бърше една чаша.

— Ейбълийн — прошепва тя, но не вдига очи от чашата в ръцете си. — Тази ли е?

— Коя?

— Онази, дето записва историите на чернокожите прислужници. За какво го прави? Защо се интересува? Чувам, че идвала у вас всяка седмица.

Ейбълийн се навежда към Клара.

— Виж сега, трябва да пазим това в тайна.

Мини извръща поглед. Никой извън групата не знае, че и тя участва. Знаят само за Ейбълийн. Клара кимва:

— Не се тревожи. На никой няма да кажа.

Скийтър записва няколко думи в тефтера си, бележки за статията, посветена на бала, която ще помести в бюлетина. Оглежда залата, отбелязва си зелените гирлянди, зелениката, червените рози и изсушените листа от магнолия, поставени за украса в центъра на масите. После очите й се спират върху Елизабет, която е на два-три метра от нея и тършува в чантата си. Изглежда изтощена след раждането само преди месец. Скийтър вижда как Силия Фут се приближава към Елизабет. Щом Елизабет вдига очи и вижда кой я приближава, тя се прокашля, вдига ръка към гърлото си, сякаш да се защити от някакво нападение.

— Не си сигурна накъде да избягаш, а, Елизабет? — пита Скийтър.

— Моля? О, Скийтър, как си? — усмихва се нервно Елизабет. — Тук… ми е много топло. Струва ми се, че се нуждая от малко свеж въздух.

Скийтър наблюдава Елизабет, която се отдалечава бързо, и Силия Фут, която подрънква с ужасната си рокля след Елизабет. „Това е истинската новина — мисли си Скийтър. — Не са букетите или колко плисета има Хили около задника си. Тази година център на вниманието е модното престъпление на Силия Фут.“ Няколко мига по-късно обявяват началото на вечерята и всички се настаняват на определените за тях места. Силия и Джони са настанени на една маса с шепа двойки, които не са от града, приятели на приятели, които всъщност не са ничии приятели. Скийтър седи при няколко местни двойки, не при президента Хили, нито дори при секретаря Елизабет, не и тази година.