Кэтрин Стокетт - Слугинята

— Коя ти харесва повече? — пита госпожа Силия.

Посочвам онази, дето не е с дълбоко деколте.

— О, а аз бих избрала другата. Чуй само как подрънква, когато вървя. — Тя разклаща роклята.

Представям си я как подрънква на бала в тази рокля. Както и да наричат белите пачаврите от долнопробните кръчми, точно така ще започнат да й викат. Даже няма да разбере какво става. Ще чуе само съскането.

— Знаете ли, госпожо Силия — започвам аз бавно, все едно чак сега ми е дошло на ум. — Вместо да звъните на другите дами, може би трябва да се обадите на госпожица Скийтър Филън. Чух, че била много мила.

Помолих госпожица Скийтър да ми направи тази услуга преди няколко дни, да се опита да се сприятели с госпожица Силия, за да я държи далеч от онези жени. Досега казвах на госпожица Скийтър да не се обажда на госпожа Силия. Но сега това е единственият вариант, с който разполагам. — Мисля, че с госпожица Скийтър много ще се харесате — казвам аз с широка усмивка.

— О, не — поглежда ме госпожа Силия с широко отворени очи и с крещящите рокли в ръце. — Не знаеш ли? Членовете на женската организация вече не могат да понасят Скийтър Филън.

Пръстите ми се свиват в юмруци.

— Срещали ли сте се с нея?

— О, чух всичко, докато седях под каската във фризьорския салон на Фани Мей. Разправят, че градът не е виждал по-голям срам. Казаха, че тя е оставила всички онези тоалетни в предния двор на Хили Холбрук. Помниш ли снимката във вестника преди няколко месеца?

Стисвам зъби, за да не кажа какво мисля наистина.

— Попитах ви дали сте се срещали някога с нея?

— Ами не. Но щом всички онези момичета не я харесват, значи трябва да е… ами тя… — думите й заглъхват, все едно чак сега се усеща какво казва.

Не мога да повярвам на ушите си, в мен се надигат погнуса и отвращение и се навиват на руло в стомаха ми. За да не й довърша изречението, се обръщам към мивката. Избърсвам си ръцете толкова яростно, че ме заболяват. Знаех, че е глупава, но не подозирах, че е и лицемерка.

— Мини? — казва госпожа Силия зад мен.

— Госпожо.

Тя говори тихо. Но усещам срама в думите й.

— Дори не ме поканиха да вляза. Оставиха ме да стоя на стъпалата като продавач на прахосмукачки.

Обръщам се и виждам, че е забила очи в пода.

— Защо, Мини? — прошепва тя.

Какво да й кажа? Дрехите ти, косата ти, циците ти, пристегнати в пуловери с детски размер. Помня какво ми каза Ейбълийн за границите и добротата. Помня какво беше чула Ейбълийн у госпожа Лийфолт по въпроса, защо дамите от организацията не я харесват. Това ми се струва най-добрата причина, за която се сещам.

— Защото знаят, че сте забременели първия път. И са бесни, че сте забременели и сте се омъжили за един от техните мъже.

— Те знаят за това?

— Особено след като госпожа Хили и господин Джони са били гаджета толкова дълго.

За секунда тя само примигва.

— Джони каза, че са излизали, но… наистина ли са ходили толкова дълго?

Свивам рамене, все едно нямам представа, но знам. Когато започнах работа при госпожа Уолтърс преди осем години, единственото, за което госпожа Хили говореше, е, как един ден с господин Джони ще се оженят. Отговарям й:

— Предполагам, че са скъсали горе-долу когато се е запознал с вас.

Чакам я да проумее, че светският й живот е обречен. Че няма смисъл повече да звъни на дамите от женската организация. Но като я гледам как е сбърчила чело, имам чувството, че решава задачи от висшата математика. После лицето й се прояснява, като че ли е намерила отговора.

— Значи Хили… сигурно си мисли, че съм се занасяла с Джони, докато още са били заедно.

— Вероятно. А доколкото чувам, госпожа Хили май още си пада по него. Така и не го преживявала — казвам й аз, като си мисля, че всяка нормална жена ще се възмути, ако разбере, че някоя друга още си пада по съпруга й. Но забравих, че госпожа Силия не е нормален човек.

— Ами нищо чудно, че не могат да ме понасят! — казва тя ухилена до уши. — Не че мразят мен, а не харесват онова, което си мислят, че съм направила.

— Моля? Мразят ви, защото ви мислят за селянка!

— Е, просто ще трябва да обясня на Хили, че не крада чужди мъже. Всъщност ще й го кажа в петък, когато се видим на бала.

Тя се усмихва, все едно току-що е открила лек за детски паралич, а не просто е измислила план как да спечели госпожа Хили. В този момент вече съм твърде уморена, за да споря с нея.

В петък, деня на бала, оставам на работа до късно и лъсвам къщата от горе до долу. После изпържвам чиния свински котлети. Струва ми се, че колкото по-лъснати са подовете и по-чисти са прозорците, толкова по-големи са шансовете ми в понеделник още да имам работа. Но най-умното, което мога да направя, ако господин Джони има думата за цялата тази работа, е да пъхна в ръката му един от моите свински котлети. Днес той трябва да се прибере чак в шест, затова в четири и половина избърсвам кухненските плотове за последен път и тръгвам към спалнята, където госпожа Силия се приготвя за бала вече от четири часа. Искам да им оправя леглото и да изчистя банята последна, за да блести всичко, когато господин Джони се прибере.